Решение № 3646 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2009 г.

Решение № 3646 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Людмил Златанов Лалов от гр. София срещу решение от 26.01.2005 г., постановено по адм. дело № 1635/2001 г. от СГС. В жалбата не се мотивират конкретни отменителни основания, но се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответниците - Христо Петков Събев, Лила Георгиева Петкова, Надежда Петрова Мутафчиева, Роза Михайлова Денкова, Екатерина Михайлова Димитрова, Богдана Миланова Цачева, Даниела Иванова Вукова, Едисон Панайотов Цачев, Анастасия Панайотова Спасова, Галина Танева Иванчева и Теменужка Петрова Димитрова не вземат становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Снежанка Василева Кацарова, чрез пълномощника си Александър Веселинов Кунчев пледира за неоснователност на жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, на основанията посочени в чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение състав на първоинстанционния съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Людмил Златанов Лалов, Теменужка Петрова Димитрова, Христо Петков Събев, Лила Георгиева Петкова, Надежда Петрова Мутафчиева, Роза Михайлова Денкова, Екатерина Михайлова Димитрова, Богдана Миланова Цачева, Даниела Иванова Вукова, Едисон Панайотов Цачев, Анастасия Панайотова Спасова, Галина Танева Иванчева и Евдокия Спирова Димитрова срещу заповед № РД-21-326 от 25.06.2001 г. на областния управител на област София. За да обоснове този резултат съдът е приел, че предмет на оспорване пред него е заповед № РД-21-326 от 25.06.2000 г. на областния управител на област София, с която е нанесена поправка в негова заповед № РД-21-326 от 17.04.2000 г. С последната е признато право на обезщетение на заветниците на Анастасия Василева Ангелова да бъдат обезщетени с жилищни компенсаторни записи за одържавен недвижими имот, находящ се в гр. София, ул. "Парчевич" № 37, вх. Б, ет. 3 до размер на 2/3 ид. части (след поправката - 1/2 ид. части) от апартамента, който са заявили в претенцията си пред областния управител на София с преписка вх. № РД-97-00-4040 от 20.10.1998 г. Приел е още, че с едностранен завещателен акт от 2.05.1943 г. Анастасия Ангелова се е разпоредила с този недвижим имот в полза на децата на своите сестри Цанка Събева и Живка Лалова и тези на братята си Цачо Цачев и Панайот Цачев. Установил е също, че с определение на Софийски областен съд № 1885 от 31.12.1947 г., постановено по ч. гр. д. № 3363/1947 г. е било допуснато осиновяването на Снежанка Димитрова Михайлова (дете на друга сестра - Надежда) от Анастасия Ангелова, която съгласно удостоверение за наследници № 278 от 23.03.1998 г. на СО - район "Красно село" е и единствена нейна наследница по закон. Приел е още, че процесният имот е бил одържавен по реда на ЗОЕГПНС от собственика му по преписка 2978/1948 г., за което е бил съставен АДС № 1904 от 23.06.1949 г., а Анастасия Ангелова умира на 9.11.1955 г., т. е. след завземането на имота от държавата. В хода на производството съдът е установил, че със заповед № РД-21-111 от 29.01.1999 г. областният управител на област София е удовлетворил заявеното от Снежанка Кацарова искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ с жилищни компенсаторни записи (ЖКЗ) за имота на ул. Парчевич № 37, вх. Б, ет. 3, бивша собственост на майка й Анастасия Ангелова; оценката е била утвърдена с негова заповед № РД-23-1022 от 23.12.1999 г. и Кацарова е получила временно удостоверение № 21-К-309-001-Ж от 30.12.1999 г. за притежаваните от нея ЖКЗ (л. 60). При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че безспорно жалбоподателите са заветници по смисъла на ЗН. Основанието да се зачете обаче частното завещателно разпореждане е наличието на имуществото в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството. В случая наследството на Ангелова е открито през 1955 г. Към този момент недвижимият имот, предмет на спора, а именно апартамент находящ се в гр. София, ул. "Парчевич" № 37, вх. Б, ет. 3, не е собственост на Ангелова, а на държавата. При това положение завещателният акт в частта досежно този имот не е породил вещно-правното си действие по отношение на заветниците. Ето защо жалбоподателите не са от кръга на правоприемниците на собственика на отчуждения имот, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Правоимащо лице, на което се полага обезщетение по реда на ЗОСОИ е само Снежанка Кацарова, в качеството й на единствен законен наследник на Анастасия Ангелова, чието искане за обезщетяване е било уважено изцяло. Съдът е счел обаче, че положението на жалбоподателите не следва да се влошава и признатите им от административния орган права - обезщетение до размера на 1/2 ид. част от процесния имот - следва да се запазят. Ето защо е отхвърлил жалбата срещу заповед № РД-21-326 от 25.06.2001 г. като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните. По съществото на спора обаче неправилно е приложил разпоредбата на чл. 208 от ГПК (отм.). От една страна е пренебрегнал писменото становище на заинтересованата страна по делото - Снежанка Кацарова, действаща чрез пълномощника си Александър Веселинов Кунчев (син), приложено по делото на л. 181 - 185. С това становище тя по същество е оспорила и жалбата и решението на административния орган да признае право на обезщетение на жалбоподателите до размера на 1/2 ид. част от процесния имот. При наличието на такова оспорване съдът е следвало да отмени незаконосъобразно издадения административен акт, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на чл. 208 ГПК (отм.), която е интерпретирана в разпоредбата на чл. 271 от сега действащия ГПК и разпорежда положението на жалбоподателя да не се влошава от въззивната инстанция (в случая СГС) ако решението (в случая заповедта на административния орган) не е обжалвано от другата страна. В случая Снежанка Кацарова е била конституирана като заинтересована страна в производството пред СГС едва с определение на съда от 13.10.2003 г. Със същото определение е разпоредено да се изиска и преписка вх. № РД-97-00-1357 от 30.03.1998 г., по която заявител е Кацарова, както и да се представи удостоверение за наследниците на Анастасия Ангелова. За съдебното заседание на 2.04.2004 г. Кацарова е представила документ за заболяване, поради което делото е било отложено за друга дата . За съдебното заседание от 3.05.2004 г. заинтересованата страна е била нередовно призована, а за следващото съдебно заседание вече е било представено писменото й становище от пълномощника й. От друга страна съдът изобщо не е обсъдил наличните по делото доказателства за осиновяването на Кацарова през 1948 г. от Анастасия Ангелова и отношението на това осиновяване към завещателните й разпореждания от 1943 г. До 30.04.1949 г. действа стария Законъ за наследството утвърден с указ от 17.12.1889 г.. Съгласно чл. 22 от същия: "Подъ законните деца се разбиратъ тъй също и узаконените деца, усиновените и техните низходящи. Но, макаръ усиновените деца и техните низходящи да наследяватъ усиновителя, даже и заедно съ законните му деца, те не наследяватъ роднините на усиновителя." Член 158 от същия закон разпорежда: "Общите и частните завещания, направени отъ лице, което, когато е съставлявало завещанието, не е имало, или не е знаяло, че има деца или низходящи, се отменяватъ по право щомъ се узнае съществуването или рождението на дете или законенъ низходящъ роднина на завещателя, даже посмертенъ (posthume) узаконенъ или усиновенъ...". При тълкуването на посочените норми следва извода, че към момента на съставяне на завещанието г-жа Ангелова не е знаела, че ще осинови детето на сестра си. това тя е сторила в по-късен момент, а именно през 1948 г. С факта на осиновяването са били отменени по право и завещателните разпореждания, които Ангелова е направила преди датата на осиновяването. Ето защо и правилно областният управител на област София е признал право на обезщетение на Снежанка Кацарова по реда на ЗОСОИ за одържавения на Анастасия Ангелова недвижим имот по реда на ЗОЕГПНС. Тя е единствен и законен наследник на осиновителката си. Такова право обаче е следвало да бъде отказано на Людмил Златанов Лалов, Теменужка Петрова Димитрова, Христо Петков Събев, Лила Георгиева Петкова, Надежда Петрова Мутафчиева, Роза Михайлова Денкова, Екатерина Михайлова Димитрова, Богдана Миланова Цачева, Даниела Иванова Вукова, Едисон Панайотов Цачев, Анастасия Панайотова Спасова, Галина Танева Иванчева и Евдокия Спирова Димитрова, тъй като завещанието е било отменено "по право", както се посочи по-горе в мотивите. Ето защо заповедта на областния управител № РД-21-326 от 17.04.2000 г., както и изменящата я заповед № 21-326 от 25.06.2001 г., с която е било признато право на обезщетение на наследниците по завет на Анастасия Василева (Петкова) Ангелова с жилищни компенсаторни записи за 1/2 ид. част от одържавения недвижим имот - апартамент, находящ се на ул. "Парчевич" № 37, вх. Б, ет. 3 е незаконосъобразна и като такава ще следва да се отмени изцяло. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,