Решение № 4748 от 4.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ловно рибарско сдружение/ЛРС/ Мадан, гр.Мадан, представлявано от адв. Хаджийски, против Решение 569/09.06.2022 г. по адм. дело 1296/2020 г. по описа на Административен съд София - област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-48-64/10.09.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите. С горецитираната заповед на основание чл.7, ал.6 и ал.7 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/ и предложение на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите/ИАГ/, внесено с докладна записка рег. инд. 13-1208/21.08.2020 г., е наредено да се измени и допълни т.I от Заповед РД-46-1473/14.08.2001 г. на Министъра на земеделието и горите, изменена със Заповед РД-49-26/04.05.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, като в т.1 са изменени границите на Ловностопански район Фабрика, в т.8 са изменени границите на Ловностопански район Златоград и се създава т.9: Ловностопански район Ерма река с описани в заповедта граници. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора обжалваното съдебно решение е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено по подробни съображения в касационната жалба. В о.с.з. касаторът се представлява от адв. Хаджийски, който поддържа касационната жалба. Прави искане за отвод на съдията - докладчик на основание чл.22, т.5 и т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, по което съдебният състав се е произнесъл с нарочно определение, с което го е оставил без уважение. Претендира разноски по представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ответната страна Сдружение на ловците и риболовците - Ловно - рибарско дружество Сокол - гр. Смолян. Ответникът - Министърът на земеделието се представлява в о.с.з. от юриск. Василева, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Ответникът Сдружение на ловците и риболовците - Ловно - рибарско дружество Сокол - гр. Смолян, в о.с. з. се представлява от адв. Илиев, който оспорва касационната жалба. Поддържа изложените съображения в отговор по касационната жалба. Претендира разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССО е приел, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, съобразно цитираните в съдебния му акт решения на ВАС. Съдебното производство пред първоинстанционния административен съд е започнало по реда на чл.179 от АПК, като в хода на същото, предвид съдебни решения на ВАС по адм. дела 7552/2021 г. и 9856/2021 г., съдията докладчик по делото, в едноличен състав, е преповторил всички извършени от тричленния състав съдебно -производствени действия. Съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при издаването й са спазени административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Административният съд е приел, че границите между ЛСР Фабрика и ЛСР Златоград преминават през ясно разграничими трайни теренни форми и не е налице дублиране на площ, като се е позовал на приетите по делото заключения от две съдебно - технически експертизи/основна и повторна/. Касаторът въпреки, че е оспорил заключенията и по двете експертизи, не е направил искане за допълнителна, комплексна експертиза в разширен състав. Решението е правилно и законосъобразно. В процесния казус предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, с която са променени граници на ловностопански райони по смисъла на чл.30 от ЗЛОД в хипотезата на чл.7, ал.7от ЗЛОД. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗЛОД ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони независимо от фондовите граници и собствеността върху земите, горите и водните площи, а съгласно чл.7, ал.4 от ЗЛОД площта на ловностопанските райони зависи от основния вид дивеч и се определя при условия и по ред, определени с правилника за прилагането на закона. В землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район. Като вид ловностопански райони по смисъла на горепосочените текстове изрично с разпоредбата на чл.7, ал.5 , т.1 от ЗЛОД са опредени ловностопански райони на ловните дружини по чл.29 от ЗЛОД, в т.2 ловностопански райони на държавни ловни стопанства, а в т.3 ловностопански райони на оградени площи. Съответно в чл.29, ал.2 изречение второ ЗЛОД е посочено, че в един ловностопански район по чл.7, ал.5, т.1 се сформира само една ловна дружина. При тази законодателна уредба е видно, че ловностопанският район е обвързан с ловната площ на страната, включваща всички земи, гори и водни площи, които са обитавани от дивеч или в които има условия за съществуването му, извън населените места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с околовръстни полигони, съгласно чл.6 от ЗЛОД. Ловното сдружение действа в съответната територия, която е територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство, учредено от лицата, обединени в ловни дружини. Именно поради това в чл.3а от ППЗЛОД като субекти, оправомощени да инициират производство за изменение на границите на ловностопанските райони по чл.7, ал.5, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча са определени една или повече ловни дружини в състава на сдружението по чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча. Визираните субекти, както и останалите в състава на сдружението, към датата на иницииране на такова производство са определени - това са регистрираните ловни дружини по реда на чл.30, ал.3 от ЗЛОД в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанства, в зависимост от определените граници по чл.7, ал.6 от ЗЛОД на ловностопанските райони. Именно ловните дружини съгласно чл.30 от ЗЛОД могат да учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство. Основният спор по делото е може ли да бъдат изменени границите на ЛСРФабрика, след като населено място село Фабрика към датата на издаване на процесната заповед не съществува, тъй като е закрито с Решение 887 на Министерски съвет от 20.10.2016 г. за административно - териториалната промяна в Община Златоград, област Смолян - закриване на населени места/ Обн. ДВ,бр.84 от 25.10.2016 г./. Според касатора съгласно чл.7, ал.4, изр. второ от ЗЛОД задължително условие за обособяването на ловностопански район е наличието на землище на населеното място. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4, изр. второ от ЗЛОД в землището на едно населено място - село, не се обособява повече от един ловностопански район. Законът не поставя изискване относно наименованието на ловностопанския район, а именно да съвпада със землището на съответното населено място. В настоящия случай ЛСР Фабрика включва площи от землищата на три населени места, както следва: село Старцево, с. Фабрика/закрито през 2016 г., чието землище понастоящем е включено в землищните граници на с. Цацаровци/ и с. Страшимир. ЛСР Златоград от своя страна включва землищата на гр. Златоград, с. Долен и с. Кушла. Това се установява от Становище на Директора на ТП ДГС Златоград/лист 51 от адм. дело 10303/2020 г. по описа на АССГ/. Към датата на издаване на заповедта ЛРД Фабрика не съществува, тъй като с Решение на Общото събрание на ЛРД Сокол, гр. Смолян от 17.05.2019 г. е извършена промяна в наименованието на същата съответно в ЛРД Старцево- с. Старцево. Т.е. ловностопанският район Фабрика е ловностопански район на ЛРД Старцево/ с предишно наименование ЛРД Фабрика/ по смисъла на чл.7, ал.5, т.1 от ЗЛОД. Касаторът представя пред касационната инстанция писмо на Директора на ТП ДГС Златоград с Вх. 09-579-1/31.08.2022 г., в което се сочи, че в описателната част на ЛРСФабрика и Златоград има допусната техническа грешка, следствие на която може да се тълкува, че има дублиране на площи. Освен, че това писмо не е надлежно писмено доказателство за наличието на дублирани площи между двата ЛСР, тъй като същото има характер на становище, в него са изложени и противоречиви изявления. От една страна се сочи, че има дублиране на площи, а от друга че в заповедта са изброени и конкретните отдели и подотдели за всеки ловностопански район, от които е видно, че няма дублиране на ловностопански площи/лист 52 от делото/. По отношение на наведения довод, че при липсата на съгласие между двете ЛРС/ЛРС Мадан и ЛРС Сокол/ относно промяна в границите на ловностопанските райони е следвало да се произнесе Комисията по ловно стопанство към ДГС Златоград, съдът намира същия за неоснователен, тъй като нито ЗЛОД, нито ППЗЛОД предвиждат в процедурата по изменение на граници на ловностопански райони да има становище на Комисия по ловно стопанство от съответното ДГС. Съгласно чл.3 и чл.3а от ППЗЛОД по предложение на Изпълнителния директор на ИАГ за изменение на границите на ловностопанските райони се издава заповед по чл.7, ал.7 от ЗЛОД. От своя страна предложението на Изпълнителния директор на ИАГ се изготвя въз основа на мотивирано писмено предложение на Директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство. Последният изготвя своето мотивирано предложение въз основа на решение на управителния съвет на ловното сдружение по чл.30 от ЗЛОД/чл.3а, ал.3 от ППЗЛОД/. Изложените съображения в касационната жалба относно съществуващи конфликтни отношения между ловците от ловните дружини Фабрика/сега Старцево/ и Златоград и представените в тази връзка наказателни постановления и решения на Районен съд Момчилград и Административен съд Кърджали са неотносими към правния спор. По горните съображения решението на Административен съд София - област следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, постановено при липса на наведените в касационната жалба отменителни основания. Предвид изхода на спора, в полза на ответните страни следва да бъдат присъдени претендираните разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Министерство на земеделието сумата от 100 лв., представляваща юриск. възнаграждение в минимален размер, а по отношение на ответника Сдружение на ловците и риболовците - Ловно - рибарско дружество Сокол гр. Смолян - сумата 1500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция намира възражението на касатора за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна за неоснователно, с оглед фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение