Решение № 10751 от 24.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството по делото е по реда на чл. 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Булсатком ЕООД, със седалище и адрес гр. София, [улица], [номер] срещу Решение 1047 от 18.10.2021 г. на Административен съд София - област по административно дело 751/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Булсатком ЕООД срещу Решение 238 от 08.07.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 62, ал. 3 АПК, е предоставено тълкуване относно началната и крайната дата на Разрешение 01759 от 15.12.2011 г. Касационният жалбоподател Булсатком ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт съдържа правни и фактически основания. При постановяване на обжалвания административен акт не са взети предвид следните обстоятелства: след постановяване на решението, същото е предмет на обжалване, което приключва с Определение 5690 от 23.04.2013 г. по адм.д. 3862/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав; не е взето предвид, че на основание чл. 35, ал. 6 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 166 АПК, обжалването спира изпълнението; не е взета предвид разпоредбата на чл. 90 АПК и не е взето предвид, че е издадено решение за предварително изпълнение, но същото е издадено три седмици, след тълкуваното решение, през който период действието на решението е спряно, а правата които материализира не са могли да бъдат упражнявани. Счита, че неправилно съдът приема, че срокът от който Булсатком ЕООД може да ползва издадена лицензия е 15.12.2011 г., а не датата на влизане в сила на решението за издаването й. Обжалването на Решение 1165 от 15.12.2011 г. би спряло неговото изпълнение и би препятствало Булсатком ЕООД да се възползва от правата по издаденото му разрешение. Да се приеме тълкуването даденото от КРС, би означавало, че на практика е налице мълчаливо изменение на предоставеното на Булсатком ЕООД разрешение за ползване. Налице е конкретно волеизявление за тълкуване с Акт 12-01-4485Е от 17.01.2014 г., като въз основа на мотивите по Определение 14491 от 24.11.2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) може да се приеме, че КРС вече е постановила акт по тълкуване. Не са взети предвид и доводите за нищожност на акта. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се обяви нищожност, алтернативно да се приеме за незаконосъобразен обжалваният административен акт. Ответникът Комисията за регулиране на съобщенията, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски, за юрисконсултско възнаграждение. Представлява се от юрисконсулт Г. Сулев и юрисконсулт М. Бончева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От представените в първоинстанционното производство доказателства от фактическа страна се установява, че: На 15.12.2011 г. КРС постановява Решение 1165, с което на основание чл. 30, т. 10 във връзка с чл. 81, ал.2, т. 3 и чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), издава на Булсатком АД Разрешение 01759 от 15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие за срок от 10 (десет) години. В т.1.2 от условията на Разрешение 01759 от 15.12.2011 г. изрично е записано, че разрешението дава право на предприятието да ползва индивидуално определен ограничен ресурс радиочестотен спектър за срок от 10 (десет) години, считано от 15.12.2011 г. На 05.01.2012 г., с Решение 26, на основание чл. 60, ал. 1 и 2 АПК, КРС е допуснала предварително изпълнение на Решение 1165 от 15.12.2011 г. С Определение 388 от 10.01.2013 г. по адм.д. 1648/2012 г. на ВАС е оставена без разглеждане жалбата на Космо България Мобайл ЕАД срещу Решение 1165 от 15.12.2011 г. на КРС. Това определение е оставено в сила с Определение 5690 от 23.04.2013 г. по адм.д. 3862/2013 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия. На 17.01.2014 г., с Акт 19-01-4485Е, председателят на КРС уведомява дружеството, че Решение 1165 от 15.12.2011 г. на КРС влиза в сила в деня следващ постановяването на Определение 5690 от 23.04.2013 г. по адм.д. 3862/2013 г. на ВАС. На 11.08.2020 г. Булсатком ЕАД подава до КРС Искане, вх. 10-00- 1535 за тълкуване на действителното съдържание на Решение 1165 от 15.12.2011 на КРС относно това коя е началната и коя е крайната дата на срока, в който дружеството има право да ползва индивидуално определения ограничен ресурс. На 21.08.2020 г., с Акт, изх. 10-00-1535 председателят на КРС се е произнесъл по искането С Решение 175 от 26.02.2021 г. на Административен съд София област по адм.д. 970/2020 г. е обявена нищожност на Акт, изх. 10-00-1535 председателят на председателя на КРС. Решението е оставено в сила с Решение 7547 от 23.06.2021 г. по адм. дело 4696/2021 г. на ВАС, Седмо отделение. В изпълнение на съдебното решение, КРС е включила като т.5 от дневния ред на редовното заседание на КРС проведено на 08.07.2021 г., вземането на решение във връзка с искането на Булсатком АД, вх. 10-00-1535 от 11.08.2020 г., за тълкуване на Решение 1165 от 15.12.2011 г. на КРС. На 08.07.2021 г., с Решение 0238, на основание чл. 35, ал. 1 ЗЕС във връзка с чл. 62, ал. 3 АПК, КРС е предоставила тълкуване относно началната и крайната дата на Разрешение 01759 от 15.12.2011 г., а именно 10 години, считано от 15.12.2011 г., като срокът на разрешението изтича на 15.12.2021 г. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда, тълкуването на комисията съответства на действителното съдържание на акта. Волята на Комисията е ясно изразена в Решение 1165 от 15.12.2011 г., с което е издадено Разрешение 01759 от 15.12.2011 г., в което изрично е посочено, че предприятието има право да ползва предоставения ресурс за срок от 10 години, считано от 15.12.2011 г., така както е и постановено Решение 1165 от 15.12.2011 г. Волята на Комисията е ясна и разбираема и е обективирана по еднакъв начин, както в решението, така и в издаденото въз основа на него разрешение за ползване. Първоинстанционният съд се позовава и на Решение 26 от 05.01.2012 г. на КРС, с което е разпоредено предварително изпълнение на Решение 1165 от 15.12.2011 г. Съдът обосновава извод за липса на основания да се даде различно тълкуване за датата, на която изтича срокът на Разрешение 01759 от 15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz, въпреки обжалването му по съдебен ред. Въз основа на горното, съдът приема жалбата за неоснователна и я отхвърля. Решението е правилно. По порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила: Така формулирани доводите фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд не е изразил изрично становище по всички доводи на касатора, но от мотивите му може да се направи извод, че са били ценени, но приети за неоснователни. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното, доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон са неоснователни по следните съображения: Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на чл. 62, ал. 3 АПК, решението е взето с необходимия кворум и мнозинство. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и последният съответства на материалния закон, поради което доводите на касатора за нищожност в тази насока, са неоснователни. Обжалваният административен акт съответства и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В последния изрично са посочени както правните основания за издаването му - чл. 35, ал. 1 ЗЕС във връзка с чл. 62, ал. 3 АПК, така и фактическите постъпило искане от заинтересовано лице, както и съдържанието на тълкувания акт, относимо към разпоредителна част на тълкуващия акт, изясняваща действителното му съдържание към момента на неговото издаване. Съгласно чл. 62, ал. 3 АПК, органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред. Тълкувателният акт изяснява смисъла на издадения административен акт още към момента на неговото издаване. С него не може да се разширява обхватът на първоначалния акт, нито да се създава ново правно положение, а единствено се констатира точният смисъл на това, което вече административният орган е разпоредил. От съпоставката на двата акта тълкуван и тълкуващ, се установява, че с последния не се въвеждат нови или различни изисквания, а единствено се разяснява смисълът на Решение 1165 от 15.12.2011 г. на КРС. В последното изрично е посочено, че издаденото разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие е за срок от 10 (десет) години, като в т. 1.2. от условията на самото разрешение е посочено, че ресурсът може да се ползва, считано от 15.12.2011 г. Волята на органа е ясно изразена по отношение на началната дата и именно с оглед на нея, с обжалвания в настоящото производство административен акт, са определени началната и крайната дата на 10 годишния период. Както беше посочено по-горе, тълкувателният акт изяснява смисъла на издадения административен акт към момента на неговото издаване, а към този момент тълкуваният акт не е бил обжалван, поради което доводите на касатора в тази насока са неоснователни. По тази причина, при издаване на тълкуващия акт, органът не може да вземе предвид новите факти, настъпили след издаване на тълкувания акт. В случая административният орган дава автентично тълкуване на смисъла, който е вложил в тълкувания акт при издаването му и начинът, по който дружеството счита, че следва да се тълкува актът е иррелевантен за предмета на спора. Ако дружеството не е било съгласно с начина, по който е следвало да се изчисли процесният период, е следвало да обжалва първоначално издадения административен акт, с който е издадено Разрешение 01759, в което ясно е посочена началната дата на ползване на ресурса. По отношение на наведените от касатора доводи, свързани с Писмо, 19-01-4485Е от 17.01.2014 г. на председателя на КРС, с което се уведомява дружеството, че Решение 1165 от 15.12.2011 г. на КРС влиза в сила в деня, следващ постановяването на Определение 5690 от 23.04.2013 г. по адм.д. 3862/2013 г. на ВАС, следва да се има предвид, че единствено органът, издал тълкувания акт, в случая КРС, е компетентен да тълкува акта с цел изясняване на действителния му смисъл чл. 62, ал. 3 АПК. Останалите доводи на касатора са относими към законосъобразността на Решение 1165 от 15.12.2011 г., а не към административния акт предмет на настоящия спор. Както беше посочено по-горе, тълкуването е начин за отстраняване на допусната неяснота в акта, а не средство за изменение, допълване на акта или създаване на ново правно положение. С оглед на горното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон са неоснователни. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на КРС, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд