Решение № 13221 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2019 г.

Решение № 13221 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9728/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на И. Исмаилов от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Т. Патаринска, против Решение № 1012/23.05.2019 г., постановено по административно дело № 2000/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2106/11.06.2018 г. на Кмета на Община Варна, нареждаща премахване на незаконен строеж "Пристройка и надстройка" на съществуваща едноетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, като се оспорват правните изводи на съда относно законосъобразността на процесната заповед. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени оспореният административен акт. На проведеното по делото открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява представител. Ответните страни – Кметът на Община Варна, Д. Хасан и М. Василев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено, тъй като не страда от сочените основания за касирането му. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида и характеристиките на пристройката и надстройката, както и обстоятелството, че са изградени без строителни книжа, са били установени посредством събраните по делото доказателства, в това число и от заключенията на назначеното вещо лице, и не са били опровергани от жалбоподателя по съответния ред. Въз основа на тези факти, правилен и обоснован е изводът на съда за това, че описаните в заповедта пристройка от четири етажа и надстройка от три етажа на съществуваща жилищна сграда представляват строеж по смисъла на закона, правилно категоризиран от пета категория. Противно на твърдяното в касационната жалба, в хода на проведеното административно производство са събрани доказателства за правилно определяне на адресата на заповедта. Като такъв могат да бъдат посочени: извършителят на строежа, неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж, като на преценката на административния орган е предоставен изборът на адресат на задължението за премахване. Това всъщност са лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Обстоятелството, че жалбоподателят е съсобственик на незаконния строеж, не е спорно по делото, поради което правилно е посочен като адресат на вмененото със заповедта задължение за неговото премахване. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение в процедурата по съобщаване на констативния акт, но дори и да се приеме, че не е била налице хипотезата на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, това не е съществено в случая и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Касаторът не е бил лишен от възможността да направи своите възражения срещу заповедта и същите са разгледани, поради което защитата на правата му не е била ограничена. Настоящият съдебен състав намира, че в първоинстанционното решение се съдържат достатъчно изводи, сочещи към неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. По делото не е установена точната година на изграждане на строежа, но според вещото лице незаконното строителство е извършено в периода 1984 г. - 1995 г., предвид което относими към проверката за наличието на търпимост са разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ. От заключенията на основната и допълнителна съдебно – техническа експертизи и предвид обема и характера на извършеното строителство категорично се установява, че строежът е недопустим, съгласно всички действащи градоустройствени планове за кв. 295 на 9 – ти м. р. на гр. Варна от 1985 г. до настоящия момент, което изключва приложимостта на § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ. Условията за търпимост на строеж по смисъла на § 16, ал. 1 или 2 ПР ЗУТ следва да са налице кумулативно, съответно отсъствието дори и на едно от условията, каквото в случая е съответствието с действащия план, е пречка строежът да бъде квалифициран като търпим. Констатираният строеж, предмет на оспорената заповед, като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен в съответния срок, подлежи на премахване. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,