Решение № 7839 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2021 г.

Решение № 7839 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4125/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министерски съвет на Република България. Жалбата е срещу решение № 14666 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4851/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. С него на основание чл. 256, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 2 от АПК по жалба "Фламинго Шипинг" ЕООД е осъден касаторът Министерски съвет на Република България да се произнесе при условията на чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен акт за уреждане правните последици от обявената за нищожна Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби, и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18; чл. 19 и чл. 20, депозирано на 4.11.2016 г., като е определен срок от 30 дни от датата на влизане на решението в сила. С касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Прави се искане за обезсилване на обжалваното решение, съответно за неговата отмяна, и оставяне без разглеждане жалбата на "Фламинго Шипинг" ЕООД или отхвърлянето й като неоснователна. Ответникът "Фламинго Шипинг" ЕООД, с представен писмен отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде потвърдено обжалваното решение на тричленния състав ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага становище, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 14666 от 26.11.2020 г., постановено по адм. дело № 4851/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, на основание чл. 256, ал. 3 във вр. с чл. 195, ал. 2 от АПК по жалба "Фламинго Шипинг" ЕООД е осъден касаторът Министерски съвет на Република България да се произнесе при условията на чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен акт за уреждане правните последици от обявената за нищожна Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби, и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18; чл. 19 и чл. 20, депозирано на 4.11.2016 г., като е определен срок от 30 дни от датата на влизане на решението в сила. За да постанови този резултат по допустимостта на искането тричленният състав на Върховния административен съд се е основал на чл. 127 от АПК /забрана за отказ от правосъдие/ и чл. 6, § 1 от ЕКПЧ /правота на справедлив съдебен процес/, както и съдържанието на материалноправните разпоредби на чл. 256, ал. 1 и чл. 195, ал. 2 от АПК. По съществото на спора тричленният състав на ВАС е приел, че Министерският съвет на Република България е бил издател на Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Тя е обявената за нищожна с влязло в сила решение на ВАС по адм. д. № 13212/2014 г. в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби, и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18; чл. 19 и чл. 20. Съдът е приел, че Министерският съвет на Република България като издател на обявения за нищожен подзаконов нормативен акт не е изпълнил законово определеното му задължение по чл. 195, ал. 2 от АПК служебно да поправи последиците от обявения за нищожен акт. Съставът на ВАС е счел, че в хипотезата на чл. 256, ал. 3 от АПК той следва да постанови решение с което да осъди административният орган да извърши действието във връзка с чл. 195, ал. 2 от АПК, като издаде административен акт, с който да уреди правните последици, възникнали от прогласената нищожност на Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Оспорваното решение е правилно. В случая няма спор по фактите. Установява се, че с влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС по адм. д. № 13212/2014 г. /оставено в сила с решение на петчленен състав на ВАС по адм. д. по № 12915/2015 г. / е обявена нищожността на Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 1, ал. 3; чл. 2, ал. 6; чл. 3, ал. 3; чл. 4, ал. 7; пар. 2, т. 2, 10, 10а, 10б, 15, 18 от Допълнителните разпоредби, и е отменена същата относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на Министерския съвет на чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5; чл. 3, ал. 1, ал. 4; чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9; чл. 5, ал. 1, ал. 2, ал. 4; чл. 6; чл. 8; чл. 9 и чл. 10; чл. 11; чл. 13 и чл. 14а; чл. 18; чл. 19 и чл. 20. Установява се също, че издателят на частично обявения за нищожен и отменен подзаконов нормативен акт не е изпълнил законовото си задължение по чл. 195, ал. 2 от АПК в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение, служебно да уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен и е отменен. При тези факти обосновано тричленният състав на ВАС е счел, че са били налице условията на чл. 256, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 2 от АПК. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. При тази законова уредба е налице задължение за действие на Министерският съвет на Република България като издател на частично обявения за нищожен и отменен подзаконов нормативен акт. Това негово задължение е в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение, служебно да уреди правните последици, възникнали от частично обявената за нищожна и отменена Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че са били налице условията на чл. 256, ал. 1 от АПК. Според тази разпоредба бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В случая е установено бездействие на Министерският съвет на Република България да извърши коментираното в предходния абзац действие в посочения тримесечен срок. И това задължение на Министерският съвет на Република България следва пряко от нормативен акт - чл. 195, ал. 2 от АПК. Затова правилно с обжалваното решение тричленният състав на ВАС е осъдил Министерския съвет на Република България на основание чл. 256, ал. 3 от АПК да извърши действието, като му е определил срок за това. Неоснователни са оплакванията на касатора на недопустимост на обжалваното решение. Доводите в тази насока са свързани с приложението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Същите не могат да бъдат споделени, защото в производството пред тричленния състав на ВАС търсената защита от "Фламинго Шипинг" ЕООД е била по чл. 256 от АПК. Не е предявяван иск по ЗОДОВ. Затова разпоредбите на тази закон нямат отношение към провелото се съдебно производство. Посочената в обжалваното решение разпоредба на чл. 256, ал. 2 от АПК е несъществена фактическа грешка, тъй като от коментираното съдържание на разпоредбата става ясно, че съдът е имал предвид относимата разпоредба на чл. 256, ал. 3 от АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че е изпълнил задължението си по чл. 195, ал. 2 от АПК като е издал Постановление № 247/21.09.2016 г. за изменение и допълнение на Тарифата за пристанищните такси, събирани от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Възражението е неоснователно защото частично обявената за нищожна и отменена Тарифата за пристанищните такси, събирани от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", е станало със съдебно решение на ВАС, което е влязло в сила на 14.01.2016 г. Срокът по чл. 195, ал. 2 от АПК е изтекъл на 14.04.2016 г. Постановление № 247 на Министерски съвет е прието едва на 21.09.2016 г. и е в сила от 30.09.2016 г. По-важното обаче е, че с него се регламентират правоотношения занапред. Но не се уреждат последиците, който са настъпили в резултат на действието на обявения за частично нищожен нормативен акт за периода на неговото действие преди обявяването му за нищожен. Нито се уреждат последиците от нищожността и отмяната на подзаконовия нормативен акт до влизане в сила на 30.09.2016 г. на Постановление № 247 на Министерски съвет. Неоснователно е и последното оплакване на касатора, че не е имало искане от "Фламинго Шипинг" ЕООД за уреждане последиците от частично обявения за нищожен и отменен подзаконов нормативен акт. Както правилно е прието в обжалваното решение такова искане не е необходимо, защото задължението на касатора следва пряко от нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК - служебно да уреди последиците от частично обявения за нищожен и отменен подзаконов нормативен акт. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касаторът не е претендирал присъждане на разноски. Искането на "Фламинго Шипинг" ЕООД за разноски е неоснователно, защото не са представени доказателства за направени такива разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият петчленен състав на I колегия на Върховния административен съд,