Решение № 5106 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2013 г.

ВАСI отделение11.04.2013 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на "Прециз-Интер Холдинг" АД - с. Иваново, Област Русе в открито производство по несъстоятелност срещу писмо, изх. № 16-12-420/27.11.2012 г., в което е обективиран отказ на заместник-министъра на финансите за даване на предварително съгласие за предложения от дружеството оздравителен план. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 5106 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 187 ДОПК. Образувано е по жалба на "Прециз-Интер Холдинг" АД - с. Иваново, Област Русе в открито производство по несъстоятелност срещу писмо, изх. № 16-12-420/27.11.2012 г., в което е обективиран отказ на заместник-министъра на финансите за даване на предварително съгласие за предложения от дружеството оздравителен план. Жалбоподателят твърди, че планът за оздравяване предвижда разсрочено погасяване на публичните вземания, вкл. и на задължителните осигурителни вноски. Излага доводи, че действително е налице и отсрочване, като отлагане във времето на плащанията, но то било в пряка зависимост от продължителността на процедурата по утвърждаване на предложения оздравителен план. Според жалбоподателя наистина в чл. 183, ал. 5, т. 1 ДОПК е изключено изрично възможността да се допуска отсрочване или разсрочване на публични вземания по отношение на юридическо лице, за което е открито производство по несъстоятелност, но тази забрана е смекчена с ал. 6 на същата разпоредба, която предвижда такова разсрочване или отсрочване само с предварително съгласие на министъра на финансите. Изложени са доводи, че министърът на финансите разполага с изключителна компетентност да определя срокове за погасяване съгласно формулировката на чл. 189, ал. 4 ДОПК. Неоснователно в отказа според жалбоподателя са изложени мотиви, че на държавата като кредитор с приети вземания не се предлагат достатъчно гаранции в съответствие с изискванията на чл. 700, ал. 1, т. 4 ТЗ, тъй като държавата е единственият кредитор с приети вземания, на когото се дават реални гаранции и възможности да получи пълно удовлетворение на вземанията си - вещно обезпечение и лична гаранция от "Пих Индъстри" АД - гр. Русе, който е дал изрично съгласие да бъде солидарен длъжник за публичните вземания. Жалбоподателят е изложил възражение, че не е в материалната компетентност на държавата да извършва проверка за съответствие на съдържанието на оздравителния план с изискванията на чл. 700 ТЗ. Подробни съображения, обосноваващи изложените възражения и оплаквания се съдържат в жалбата, с която се иска отмяна на отказа на министъра на финансите и същият да бъде задължен от съда да даде предварително съгласие за допускане до разглеждане на оздравителния план. Ответникът по жалбата - министърът на финансите чрез процесуалните си представители юрисконсултите Лазарова и Велков са на становище за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата в подробни съображения, развити в представената писмена защита. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от отказа на административния орган и в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Няма спор между страните, че жалбоподателят "Прециз-Интер Холдинг" АД е в открито производство по несъстоятелност с решение № 71/07.03.2012 г., постановено по търг. дело № 33/2011 г. на Русенския окръжен съд, както и че е изготвен оздравителен план на дружеството, внесен от длъжника и свързаното лице кредиторът "Пих Индъстри" АД - гр. Русе. В оздравителния план е предвидено разсрочване на публичните задължения на дружеството. В разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 1 ДОПК е предвидена забрана за отсрочване или разсрочване по отношение на юридическо лице, за което е открито производство по несъстоятелност или производство по оздравяване. В ал. 6 на същата разпоредба пък е предвидено, че разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и чл. 189 ДОПК, като последната цитирана разпоредба регламентира, че оздравителен план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Процесният случай е именно такъв, но важното е да се отбележи, че законодателят е поставил като задължително условие за допускане на отсрочване и разсрочване на публични задължения в оздравителен план предварително съгласие на министъра на финансите. Това предварително съгласие законодателно не е обвързано от посочени в закона предпоставки, които съдът следва да провери, за да прецени, че недаването му е незаконосъобразно. Даването, респ. недаването на такова съгласие не е в условията на обвързана компетентност, а на оперативната самостоятелност на административния орган, в случая министъра на финансите. Това означава, че когато административният орган действа в условията на обвързана компетентност законът в своите правни норми е посочил единственото законосъобразно решение при определени предпоставки, докато при оперативната самостоятелност се предоставя на органа да избира между няколко разрешения на поставения пред него въпрос. Това не означава, че при оперативната самостоятелност административният орган решава поставения му въпрос самоцелно, а означава, че са му предоставени повече от една възможност да избере решение. Затова и съдебната практика, и в доктрината е възприето схващането, че и административният акт, издаден в условия на оперативната самостоятелност на органа, също подлежи на съдебен контрол, т. е. да се извърши проверка дали тази оперативна самостоятелност е в рамките на закона или не. В случая преценката на министъра на финансите да не даде предварително съгласие за утвърждаване на оздравителния план на жалбоподателя е свързана с липсата на достатъчно гаранции за удовлетворяване на вземанията на държавата-кредитор, поради което не се установи от настоящия съдебен състав тази преценка да е извън дадените му от закона правомощия на свободна преценка, която е в резултат на предоставената му дискреционна власт. В този смисъл е и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, в което също е изразено схващането, че когато органът действа при оперативна самостоятелност, той е длъжен да обсъди възраженията на заинтересованата страна, които пряко касаят решавания от него въпрос. Не се установи тази дискреционна власт на министъра на финансите да е упражнена превратно и затова отказът за даване на предварително съгласие е законосъобразен и не подлежи на отмяна на посочените от жалбоподателя основания. За да постанови изричния си отказ, министърът се е съобразил и с изразените становища на компетентните органи - директора на ТД на НАП - гр. Варна, Управителя на НОИ въз основа на Протокол № 9/08.10.2012 г. на Надзорния съвет на осигурителния институт, както и доклад на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, I отделение счита, че отказът на министъра на финансите за даване на предварително съгласие за утвърждаване на оздравителния план на жалбоподателя в откритото производство по несъстоятелност, е законосъобразен и не подлежи на отмяна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

4