Решение № 7040 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2016 г.

Решение № 7040 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуалния си представител юрк. Г. срещу решение № 246/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 784/2015 г. по описа на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му, като вместо него бъде постановено друго решение по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Х. А. Х., изтърпяващ наказание " доживотен затвор без право на замяна" в Затвора гр. Л. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представя писмени доказателства пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - П. се е развило по исковата молба на Х. А. Х. против ГДИН - С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вред, в размер на 25 000 лв., произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в Затвора гр. П., да осигури на ищеца ежедневно допълнително време за физическа и спортна дейност извън времето за престой на открито съгласно нормата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС за периода от 30.03.2015 г. - 06.08.2015 г. По този начин ищецът е посочил, че ГДИН не изпълнява съдебно споразумение по адм. дело № 271/2014 г. по описа на Административен съд - П.. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на Г. 11, Раздел III "Социална дейност и възпитателна работа" от ЗИНЗС е стигнал до извода, че така предявеният иск е доказан и основателен. За да стигне до този резултат от фактическа страна съдът е установил, че за исковия период от 30.03.2015 до 06.08.2015 г. Х. А. Х. е изтърпявал наказанието си в Затвора гр. П. в спални помещения 307 и 309 в зона с повишена сигурност. Установил е, че от 06.08.2015 г. до 20.08.2015 г. касационният ответник е бил на лечение в психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора гр. Л., а от 20.08.2015 г. и към настоящия момент изтърпява наказанието си в XI група в корпуса на Затвора гр. Л., в която са настанени осъдени лица на "доживотен затвор" и "доживотен затвор без право на замяна". На следващо място, от допуснатите и приети от съда свидетелски показания на св. Х. А. и св. Н. А., а също и от приложеното по първоинстанционното дело, адм. дело № 271/2014 г. на Административен съд - П., съдът е установил, че ищецът е подал до началника на Затвора гр. П. молба от 01.12.2014 г. (л. 176 от адм. дело № 271/2014 г.), в която е заявил желанието си да му бъде осигурен ежедневно допълнителен час, извън времето за престой на открито, през който да има право да бяга. Посочил е, в мотивите си, че молбата е получена на 23.01.2015 г. ( справка рег. № 387/27.01.2015 г., л. 194 от адм. дело № 271/2014 г.), като е изразено съгласие да бъде предоставено на Х. допълнително време за спортна дейност и се предлага програма за обща физическа подготовка, (л. 195 от същото дело) предназначена за лишените от свобода. След подробно обсъждане на фактите по адм. дело № 271/2014 г. по описа на Административен съд - П., съдът е стигнал до извода че независимо от депозираната от ищеца молба, която е достигнала до администрацията на Затвора гр. П. и е изразено принципно съгласие да се осигури на същия възможност за спортна дейност, такава не е била осигурена, въпреки възможностите на затвора за това, поради което е заключил, че не е налице и извънсъдебно споразумение между страните. От представените по делото доказателства ( Справка с рег. № 5758/12.12.2015 г. и Справка с рег. № 5377/13.11.2014 г. на началника на Затвора гр. П.) съдът е приел, че Затвора гр. П. разполага с разнообразни възможности за спортна дейност, като на територията на затвора са изградени площадка за силови тренировки, игрище за волейбол, баскетбол, футбол и баскетбол, а също и оборудвана зала за фитнес, в която тренират 5 - ма осъдени, след като са изявили желание за това. В обобщени мотиви е посочил, че това представлява незаконосъобразно бездействие на администрацията на З. П. да изпълни задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, а именно да осигури условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдения. Въз основа на така приетото е заключил, че са налице всички предпоставки на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ГДИН, като съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на претърпените от Х. Х. неимуществени вреди и отражението върху психическото му здраве и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение в размер на 400 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил обосновани изводи при съобразяване на приложимите материално-правни норми. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираното обезщетение за вреди е от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице действие или бездействие, както и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен иска. От представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания, безспорно установено по делото е, че Х. А. Х., изтърпяващ наказание "доживотен затвор без право на замяна" в З. П. е подал молба до началника на затвора (л. 176 от адм. дело № 271/2014 г.) и е заявил желание да му бъде осигурен ежедневно допълнителен един час извън времето за престой на открито, през който да има право да бяга, като на територията на Затвора гр. П. е изградена спортна площадка със съоръжения за активна физическа тренировка. Правилни са изводите на съда, тълкувайки чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, че след като Затворът гр. П. разполага с капацитет и възможности да осигури спортни занимания на лишените от свобода е длъжен да осигури условия за участие на всички категории осъдени по един час допълнително извън времето за престой на открито, като допълнителен час, през който на всички категории осъдени се осигуряват условия за спортуване. Обосновано съдът е посочил в мотивите си, че целта на наказанието е да съхрани и превъзпита човешката личност, нейната физическа и психическа същност в условията на рестриктивна среда, без да ограничава човешките права на индивида в по - голяма степен, отколкото предвожда присъдата и да не унижава човешкото достойнство. Въпреки настояването на Х. и ясно изразеното му желание за бягане в затворническото каре, а също и възможностите да удовлетвори това желание затворническата администрация на Затвора гр. П. е проявила незаконосъобразно бездействие, а именно да изпълни задължението си по чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл законосъобразно решаващия съд е приел, че умишлено администрацията на Затвора гр. П. е поставила касационния ответник в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, като го е лишила от условия за двигателна активност, което представлява жестоко и нечовешко отношение. Правно обоснован е и изводът на съда за основателност и доказаност на исковата претенция на Х. Х. за претърпени неимуществени вреди, като определеният от съда размер на обезщетението в размер на 400 лв. е справедлив и съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По отношение на направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,