Решение № 13899 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2013 г.

Решение № 13899 от 19.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "ГОЛДЪН БЪГ" ЕООД, ЕИК по Булстат 102060805, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, представлявано от управителя Стела Михайлова Александрова, чрез Адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници", против Решение № 753 от 1.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2317/2012 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноските в производството. Ответната страна - Кметът на Община Несебър представя писмено становище, в което мотивира съображения за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че към момента на издаване на оспорвания административен акт не са били налице всички материално-правни предпоставки, визирани от текста на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, за принудителното изземване на имота. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "ГОЛДЪН БЪГ" ЕООД против Заповед № 1599 от 6.11.2012 г., издадена от зам. кмета на Община Несебър (съгласно Заповед № 596 от 2.11.2012 г. на Кмета на община Несебър), с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено за се изземе имот - публична общинска собственост, съгласно АПОбС № 499 от 8.01.1999 г. - терен, отреден за сметище от владението на дружеството. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че търговското дружество е концесионер по силата на договор за концесия от 13.04.1999 г. с предмет - третиране на битови отпадъци, като му е предоставено особеното право на ползване върху имот - публична общинска собственост (по АПОбС № 499 от 8.01.1999 г.), определен за сметище с площ от 95 856.50 кв. м, със срок на договора - 15 години от датата на сключването му или до 13.04.2014 г. Приел е още, че поради констатирани нарушения по смисъла на чл. 10 от договора, през 2009 г. общинският съвет Несебър е бил сезиран с докладна записка на кмета на общината, съдържаща предложение за вземане на решение за прекратяване на договора за концесия на градското сметище (вх. № 667 от 07.12.2009 г.), в която са изложени подробни съображения относно неизпълнението на задълженията от концесионера - да изработи за своя сметка цялостен проект за терена на сметището, съобразен с екологичните изисквания и стандарти на ОВОС и други нормативни изисквания, свързани с третирането на битови отпадъци; да промени работното време на сметището, затрудняваща дейността по сметосъбирането на общината, както и след м. юли 2009 г. - неизмиване и дезинфекция на автомобилите след разтоварване на битовите отпадъци. Въз основа на така направеното предложение, Общинският съвет Несебър, със свое Решение № 819 от 22.12.2009 г., издадено на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 87 от ЗЗД, е прекратил договора за отдаване на концесия, сключен между Община Несебър и "ГОЛДЪН БЪГ" ЕООД. Установено е също, че областният управител на област с административен център Бургас е оспорил това решение и по оспорването е постановено Определение № 2293 от 18.10.2010 г., по адм. дело № 147/2010 г. (оставено в сила с Определение № 15515 от 16.12.2010 г., постановено от ВАС по адм. дело № 15155/2010 г.), с което АС Бургас е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, като е приел, че отразеното в Протокол № 23 решение не притежава белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. След влизане в сила на съдебния акт, с писмо, изх. № 92-00-906 от 5.10.2012 г., Община Несебър е уведомила концесионера за Решение № 819/2009 г. на Общинския съвет - Несебър и е отправила покана в 10-дневен срок от получаване на уведомлението да предаде на концедента владението на депото за битови отпадъци. В писмото е посочено, че при липса на доброволно предаване на имота уведомителното писмо следва да се счита за уведомление по смисъла на чл. 26 от АПК за откриване на производство по издаване на заповед за изземване на имота по реда на чл. 65 ЗОбС. Писмото е изпратено първо по седалището и адреса на управление на дружеството с куриерска фирма и върнато с констатация, че "няма такава фирма на адреса", а след това и на постоянния адрес на представляващата дружеството в гр. Несебър, откъдето се е върнало с отбелязване "пратката не е потърсена от получателя". На 22.10.2012 г., на основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК, писмо изх. № 92-00-906 от05.10.2012 г. е поставено на таблото за обявления в Община Несебър, с което административният орган е приел, че "ГОЛДЪН БЪГ" ЕООД е уведомен за решението. След като в предоставения срок имотът не е бил предаден доброволно на общината зам. кметът е издал Заповед № 1599 от 06.11.2012 г., на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, и е наредил имотът - публична общинска собственост да бъде иззет принудително от търговското дружество, което след 23.10.2012 г. го владее "без правно основание". При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган - Заместник кмета на Община Несебър съобразно Заповед за заместване № 1593 от 2.11.2012 г. на Кмета на Община Несебър; в съответната форма, поради което възражението на жалбоподателя за нищожност е прието за неоснователно. Приел е още, че са били налице материално-правните предпоставки по чл. 65 от ЗОбС за издаване на оспорваната заповед - касае се за имот, публична общинска собственост, съгласно приложения АПОбС, който се владее от търговското дружество без основание, пред вид влязлото в сила Решение № 819 от 22.12.2009 г. на общинския съвет. При постановяването на оспорвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което оспорването е неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна. Не е спорно, че процесният имот е публична общинска собственост и е предмет на договор за концесия със срок на действие до 13.04.2014 г., т. е. към настоящият момент срокът на концесионния договор е изтекъл. Пред вид разпоредбата на чл. 220 от АПК обаче Върховният административен съд следва да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Фактическата обстановка е била напълно изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които са били обсъдени в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Процедурата по прекратяване на концесионния договор е уредена в глава девета, раздел V на Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36/2.05.2006 г.). Съгласно приложимата правна уредба, в действащата й редакция, преди изтичане на срока на концесията концесионният договор се прекратява, без нито една от страните да дължи предизвестие ... "при други основания, предвидени в закон или в концесионния договор - от датата, посочена в тях. ". Едностранното прекратяване на концесионния договор от страна на концедента ... се извършват с решение на концедента. Когато неизправна страна е концесионерът, действия за прекратяване на концесионния договор се предприемат от органа, който представлява концедента по договора, а прекратяването се извършва с решение на концедента (по арг. от чл. 76, ал. 2 от ЗК). Нормата на чл. 76, ал. 1 от ЗК дава възможност при неизпълнение на концесионния договор изправната страна да го прекрати, след като даде на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за прекратен или да прекрати договора, без да дава срок за изпълнение, при неизпълнение от концесионера на условие за осъществяване на концесията или на основно задължение, определено с решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия. Така уредената от закона процедура в случая е била спазена, след което с решение на концедента, в лицето на общинския съвет, влязло в законна сила, договорът за концесия е бил прекратен, считано от 16.12.2010 г., т. е. преди изтичането на неговия срок. Ето защо приетото от административния орган и от решаващия съд, че след посочената дата процесният имот се владее без правно основание е правилно и законосъобразно. Представените пред касационната инстанция писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, поради което съдът няма да ги обсъжда. След като са налице и двете комулативно изискуеми от закона предпоставки изводите на съда за неоснователност на оспорването са правилни и законосъобразни. Решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение