Решение № 13806 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2018 г.

Решение № 13806 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 21.03.2018 г. по адм. д. № 7665/2017 г. Административен съд С. - град е отхвърлил иска на Т. Таманова за признаване на установено по отношение на ДНСК и началника на РО НСК Б. при РДНСК Югозападен район, че правото на принудително изпълнение на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж се е погасило по давност към 07.12.2015 г. Решението се обжалва с касационна жалба от Т. Таманова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответниците по касационната жалба ДНСК и РО НСК Б. при РДНСК Югозападен район я осповат. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: Със заповед на началника на РО НСК Б. при РДНСК Югозападен район е наредено премахване на незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда с магазин на първи етаж" в УПИХ - 314 от кв. 46 по плана на [населено място], собственост на жалбоподателката Таманова. Заповедта е влязла в сила на 6.12.2010 г. С обжалваното решение Административен съд С. - град е приел, че правото на принудително изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е погасено по давност. Съгласно чл. 285, ал. 1 АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила. Първоинстанционният съд е приел, че давността не е изтекла, тъй като е била прекъсната на първо място с редовно връчена покана за доброволно изпълнение от 2011 година и предприети от органа по изпълнението множество действие с начало 23.01.2015 г. Приел е също, че орган по изпълнението е този, издал заповедта за премахване на незаконен строеж, както и това, че предмет на иска по чл. 292 са само факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание, но не и законосъобразността на действията и бездействията на изпълнителния орган. В случая предмет на иска, предявен от Таманова е дали изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж е погасено по давност или не. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищцата пред първата инстанция се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност – "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК, изпълнителното производство е висящо и давност не тече. З. А. съд С. - град е приел, че давността е прекъсната с редовното връчване на поканата за доброволно изпълнение, получена лично от жалбоподателката на 16.09.2011 г. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че давността е прекъсната и с последващите действия на органа по изпълнението за принудителното изпълнеие на влязлата в сила заповед. В тази насока фактите са изложени изчерпателно и направените от съда изводи се подкрепят от приетата за установена фактическа обстановка. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, предприел действия по изпълнението на влязлата в сила заповед. Съгласно чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК органът по изпълнението е издателят на акта, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Този извод на съда не противоречи на § 54 ПЗР ЗИД ЗУТ в сила от 22.12.2015 г. Процесната заповед съгласно посочената норма се изпълнява от органите на ДНСК независимо от законодателната промяна относно компетентността на органа, който издава заповедта за премахване на незаконен строеж. З. А. съд С. - град е приел, че действията по принудителното изпълнение на процесната заповед са предприети от компетентен орган. Законосъобразни са изводите на съда, че предмет на иска, предявен от Т. Таманова с правно основание чл. 292 АПК е установяване на неизпълнеие на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж поради настъпила погасителна давност. Това производство е исково и съдът е ограничен от предмета, посочен от ищеца в исковата молба. В това производство не може да се преценява законосъобразността на действията на органа по изпълнението, които се контролират за законосъобразност по друг предвиден в закона ред. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Т. Таманова следва да бъде осъдена да заплати на ДНСК разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд