Решение № 15575 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2020 г.

Решение № 15575 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Пазарджик срещу Решение № 559/5.08.2020 г. постановено по адм. д. № 174/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е установил с достатъчна точност годината на извършване на строежа, което от своя страна му е попречило да извърши правилна преценка за неговата търпимост. Сочи се, че при преценяване на допустимостта на процесният строеж, същият неправилно е приет за второстепенна постройка, вместо за тоалетна. Намира кредитирането на свидетелските показания за ремонтиране на строежа за извършено в разрез с останалите доказателства по делото. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново произнасяне. В писмено становище претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция инстанции. В с. з. касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна Н. Василев, чрез адв. Генчева в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба и претендира съдебни разноски за настоящото производство. Представя и писмено становище, в което развива подробни съображения и прилага списък по чл. 80 ГПК. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неправилност на оспореното съдебно решение. Сочи, че съдът не е установил годината на построяване на строежа и неправилно е приел за приложима разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пазарджик е била Заповед № 2664/17.12.2019 на Кмета на Община Пазарджик, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на Н. Василев в качеството му на извършител да премахне на незаконен строеж "Външна тоалетна и навес", представляващ постройка на допълващо застрояване, находяща се в поземлен имот с идентификатор 55155.506.527 по КККР за гр. Пазарджик, УПИ I-6797, кв. 40, гр. Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта, като е приел, че е издадена от компетентен органи и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от шеста категория по чл. 137, ал. 1, т. 6, изграден без разрешение за строеж. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Извършвайки преценка за наличие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ, съдът е изложил мотиви, че строежът построен в периода 1957 – 1992 г. и е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Обоснован е краен извод, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като строежът е търпим и не подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по всички основания по чл. 146 АПК. Изложените правните изводи са обосновани и отговарят на събраните по делото доказателства, поради което се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж. По делото безспорно е установено, че процесната постройка представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, извършен без строителни книжа. Предвид изложеното, разпореждането за премахването му е законосъобразно, ако се установи, че за него не са приложими разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Във връзка с касационните доводи за липса на определяне на годината на извършването на незаконния строеж от съда, при приет от него период на изграждане 1956-1992 г., прецизиране действително може да се направи. Съгласно свидетелските показания за извършване на ремонт на постройката през 1986 г., същата безспорно е съществувала към този момент. За изградени преди 7.04.1987 г. строежи приложима е разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, като посочената за приложима от съда разпоредба на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ само допълва разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ, т. е. тя е приложима единствено за периода необхванат от тях - 2.01.2001 г. – 31.03.2001 г. Изложеното не обуславя извод за материална незаконосъобразност на съдебното решение, доколкото изложените от съда аргументи за допустимост на строителството са правилни, но на различно правно основание. Нормата на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ изисква строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ. В тази връзка следва да се поясни, че извършеното строителство по съществото си надхвърля изграждането на външна тоалетна и като функция и предназначение отговаря на постройка за допълващо застрояване и решаващият съд правилно е изследвал допустимостта на обекта като такава. В случая по делото е безспорно установено, че процесният строеж е разположен на страничната регулационна линия на имота, покривайки калканен зид на съществуващата постройка от същия вид в съседния имот. Изложеното сочи на допустимост на постройката по действалата за времето разпоредба на чл. 62, ал. 2 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места и по тази на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ. Следователно сочените предпоставки на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са налице, което означава че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Изводите за незаконност на постройката на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ са обосновани изцяло на възприемането й като временна тоалетна. Съгласно изложеното дотук, строежът не е изграден и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Доколкото съдът е изследвал законността на постройката на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и е изложил мотиви по търпимостта й, пропускът да изложи съображение по второто посочено в заповедта правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ не представлява съществено нарушение, доколкото е установено, че за обекта липсва разрешение за строеж. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи своевременно направеното искане за присъждане в полза на ответника на разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 16.11.2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение