Решение № 3552 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2015 г.

Решение № 3552 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Хюлет - Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД, гр. София, /наименованието на касатора е съобразно вписването в Търговския регистър/ чрез процесуален представител, срещу решение № 4109/15.06.2015 г. по адм. дело № 6097/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, в частите, с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 189/4.06.2014 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и е върната преписката на КЗД за произнасяне с решение по жалба вх. № 44 - 00 -1955/17.05.2012 г. по описа на КЗД от Спас Владимиров Спасов за осъществена по отношение на него от "Хюлет - Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД, гр. София, дискриминация при изплащане на основното му трудово възнаграждение в периода 17.05.2009 г. - м. 02.2010 г., когато е заемал длъжността "специалист връзка с клиенти" и за дискриминация при упражняване на правото му на труд чрез възпрепятстване на кариерното му развитие, при спазване на задължителните указания в мотивите на решението. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че оспореното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, постановяване на ново решение, с което се отменя решението на КЗД или връщане на преписката на КЗД с нови задължителни указания, присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - КЗД, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Спас Владимиров Спасов, жив. в гр. София, в отговора на касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска постановяване на решение, с което да се потвърди, че е бил дискриминиран в заплащането си за периода месец май 2009 г. - август 2012 . и при кариерното му развитие от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение по жалби на "Хюлет - Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър" ЕООД, гр. София, и Спас Владимиров Спасов срещу решение № 189/4.06.2014 г. на КЗД, АССГ е приел за установено, че с решението си КЗД не се е произнесла по цялата жалба на Спасов до КЗД, както е констатирано и в определение № 11434/30.09.2014 г. по адм. дело № 11618/2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Предвид задължителните указания на ВАС в определението АССГ е върнал преписката на КЗД за произнасяне по оплакванията в жалбата на Спасов до КЗД, по които КЗД не се е произнесла с оспореното решение, въпреки, че е била надлежно сезирана. В останалата обжалвана от този касатор част от съдебното решение АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 189/4.06.2014 г. по преписка № 129/2012 г. на КЗД, с което е установено, че с даване на по - ниско трудово възнаграждение на Спас Владимиров Спасов за периода от февруари 2010 г. до август 2012 г. в сравнение с други служители на същата длъжност "специалист обслужване на клиенти Агент I " в "Хюлет - Пакард Глоубъл Деливъри Център България " ЕООД / наименованието на дружеството е съобразно диспозитива на решението на КЗД/, представлявано от Зорница Янкова с адрес в гр. София, дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, според която работодателят осигурява равно възнагарждение за еднакъв или равностоен труд и му е предписано на основание чл. 47, т. 1 и т. 4 ЗЗДискр. занапред да изравни индивидуалното основно трудово възнаграждение на служителите на дружеството, заемащи една и съща длъжност при еднакви условия на труд. АССГ е приел за установено, че от 1.02.2010 г. до август 2012 г. Спас Спасов е заемал длъжността "специалист обслужване на клиенти Агент I" и основното му трудово възнаграждение е било по-ниско от средното за длъжността през този период. АССГ е изложил мотиви, че оспорваното решение е валиден административен акт, постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с реквизити по чл. 66 ЗЗдискр. - по отношение на установеното нарушение и дадените предписания, при спазване на процедурата по издаването му и в съответствие с материалния закон. Доводите на съда относно правилното приложение на материалния закон са свързани с нормата на чл. 14 ЗЗДискр., а именно с изискването за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд и нормата на чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр., според която критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата /както е в случая/ без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съдът е направил анализ на вътрешните правила за работната заплата на дружеството - а именно раздел II, чл. 9 и раздел III, чл. 11, 19, 21, 26 и е стигнал до извода, че размерът на работната заплата в дружеството съгласно тези правила се определя за длъжността и при положение, че Спасов и колегите му са заемали еднаква длъжност, с еднакви задължения по длъжностна характеристика, те е следвало съгласно чл. 243 КТ и чл. 14, ал. 1 от ЗЗдискр. да получават и еднаква основна заплата, а евентуалният по - голям принос на служителя да се съобрази при допълнителното му трудово възнаграждение по чл. 30, ал. 1 от Вътрешните правила. Оспорената част от решението е постановено при неправилно тълкуване на Вътрешните правила на дружеството - работодател относно основаната работна заплата. Видно от чл. 21, ал. 1 от раздел III, размерът на основната работна заплата се определя за длъжността в съответствие със следните критерии: сложността на труда; отговорността на труда; тежестта на труда; параметрите на работната среда. В чл. 22 е посочено, че сложността на труда зависи от броя на субективните трудови задължения; съдържанието и естеството на субективните трудови задължения; вида на субективните трудови задължения; наличие на задължение за изготвяне на допълнителни отчетни форми и/ или поддържане на документи за контрол; наличие на допълнителна изискуема квалификация. В чл. 23 и 25 са изброени факторите, от които зависи отговорността на труда и работната среда, в чл. 24 - критериите, определящи тежестта на труда, като един от тях е интензивността /натовареността като брой операции, брой поддържана техника, брой съставени документи и т. н./ на работата. По делото са приети ведомостите за заплати за отделните месеци на периода в дружеството, както и приложение, представляващо щатно разписание, в което са посочени минималните и максималните основни заплати за всяка от длъжностите в дружеството. В административното производство пред КЗД са събрани и гласни доказателствени средства - показанията на св. Русинов и Петкова, от които е видно, че броят на задълженията му е бил по-малък от този на колегите му - а именно обслужвал е само един клиент, в което е бил подпомаган от друг свой колега, а всички други, обслужващи също не по-малко важни клиенти, са имали и други задължения. Това разпределение на труда е следствие на отказа му да изпълнява част от задълженията си по длъжностната характеристика, а не на разпределението на труда в офиса, както твърди Спасов. Същият е отказвал да участва в изискуемите за длъжността обучения, както и да комуникира директно с клиентите като останалите му колеги на същата длъжност, а е работил единствен само по и - мейл. Тези показания не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Предвид изложеното обоснованият извод е, че полаганият от Спасов труд е бил с по-ниска сложност и по-малка тежест спрямо останалите му колеги на същата длъжност, а цитираните разпоредби от Вътрешните правила позволяват на една и съща длъжност основната работна заплата да бъде различна при различна сложност и тежест на труда и съответно в случая по- ниската от средната основна заплата на Спасов за периода от февруари 2010 г. до август 2012 г. в сравнение с други служители на същата длъжност се дължи именно на по-ниската сложност и по-малката тежест на труда му, като е в рамките, предвидени по щатното разписание. Следователно, през този период работодателят на Спасов не е нарушил изискването на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд по отношение на Спасов в сравнение с колегите му на същата длъжност, тъй като трудът му не е бил еднакъв, нито равностоен на техния. Поради изложеното решението на АССГ в частта, с която е отхвърлено оспорването на дружеството срещу частта от решението на КЗД, установяваща нарушение по чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. и предписваща занапред да се изравни основното възнаграждение за една и съща длъжност е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отменя и решението на КЗД като постановено в нарушение на материалния закон предвид липсата на твърдяното нарушение изискването на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. В останалата оспорена част, в която е върната преписката на КЗД за произнасяне по въпросите, по които комисията не се произнесла въпреки надлежното сезиране, решението следва да бъде оставено в сила, като съобразено със задължителните указания на ВАС в цитираното по-горе определение на тричленен сътав на пето отделение относно задължението на комисията да се произнесе. При това произнасяне същата следва да има предвид обаче мотивите, изложени в настоящето решение, а не тези на АССГ. Искането на касатора за присъждане на разноски за е неоснователно. Същият е внесъл по собствен почин държавна такса за касационното производство, каквато не се дължи на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., поради което КЗД не следва да бъде осъждана да заплати недължимо внесена държавна такса. Към адвокатските пълномощни в двете съдебни инстанции няма договор за правна помощ и съответно в тях не е вписано заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане и на претендираното от ответника КЗД юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение