Решение № 6172 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2012 г.
ВАСVIII отделение08.05.2013 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3148/6.03.3013 г., постановено по адм. д. 6267/2012 г. по описа на Върховния административен съд като използваният два пъти израз: "за 2008 г. в размер на 10311,11 лв. и съответната лихва" се чете: "за 2008 г. в размер на 99 лв. и съответната лихва". РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6172 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6267/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по молба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), който иска да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 3148/6.03.3013 г., постановено по адм. д. 6267/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът "Дат" ООД, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразил становище. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че молбата е подадена от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С решение № 3148/6.03.3013 г., постановено по адм. д. 6267/2012 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение от 2.03.2012 г., постановено по адм. д. 1488/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ДАТ" ООД, гр. Пловдив, ул. "Александър Стамболийски" № 65, ет. 5 против ревизионен акт № 161000504/5.05.2010 г. (неправилно изписан в решението с № 1610000504/5.10.2009 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 450/24.06.2010 г. (с неправилно посочена дата 28.12.2009 г. в съдебното решение) на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта, с която е допълнително е начислен ДДС в размер на 4991,71 лв. за данъчни периоди м. юли, м. септември и м. октомври 2007 г., м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г., ведно със съответните лихви в размер на 834,70 лв.; допълнително е определен като дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 14,50 лв. и съответната лихва и за 2008 г. в размер на 10311,11 лв. и съответната лихва, както и в частта, с която "ДАТ" ООД е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите разноски над сумата 641,61 лв. и вместо това е отменен ревизионен акт № 161000504/5.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 450/24.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите в частта, с която е допълнително е начислен ДДС в размер на 4991,71 лв. за данъчни периоди м. юли, м. септември и м. октомври 2007 г., м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г., ведно със съответните лихви в размер на 834,70 лв.; допълнително е определен като дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 14,50 лв. и съответната лихва и за 2008 г. в размер на 10311,11 лв. и съответната лихва, като е оставено в сила съдебното решение от 2.03.2012 г., постановено по адм. д. 1488/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив в останалата част и са присъдени разноски. Видно от мотивите на съдебното решение, чиято поправка се иска, касационната инстанция изрично е приела и мотивирала извод, че обжалваното решение на АС - Пловдив е правилно и законосъобразно в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Дат" ООД против РА в частта, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 10311,11 лв., а не са налице основания за корекции за 2008 г. само в размер на 99 лв. и съответните лихви. С оглед този изход на спора са изчислявани и определените като дължими от страните разноски. Следователно са налице предпоставките на чл. 247 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение следва да бъде поправена. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение