Решение № 11754 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2016 г.

Решение № 11754 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "К." №..., представлявано от А. Д. и М. З., подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 7846 от 28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 3789/2016 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 45 от 28.01.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение е образувано по жалба на "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД срещу № 45 от 28.01.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С решението си, КРС на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изискала от дружеството в 14-дневен срок от получаване на решението да преустанови неизпълнението на чл. 45, ал. 1 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения (ОИ) и да приведе дейността си в съответствие с цитираната разпоредба като включва в индивидуалните договори или в отделен документ, представляващ приложение (анекс) към съответния индивидуален договор, всички условия и елементи на избрания от абоната тарифен план, тарифа и/или пакет. Първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената пред него жалба е допустима за разглеждане, а решението на КРС е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и е съобразено с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменителни основания спрямо оспореното решение на КРС е законосъобразен. Правилен е и изводът на съдебния състав, че при сключването на индивидуален договор между дружеството и потребител, са установени нарушения по чл. 45, ал. 1 от Общите изисквания, удостоверени с надлежно съставени при проверките протоколи, изразяващи се в непосочването в индивидуалния договор или в анекс към него на всички условия и елементи на избрания от абоната тарифен план, тарифа и/или пакет, а именно, че посочените в тях цени за предоставени услуги са за един приемник. Въз основа на тези безспорни констатации и в изпълнение на задължението си по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, КРС е уведомила касационния жалбоподател за констатираното нарушение и след като е обсъдила и приела за неоснователни направените от него възраженията, изложени в писменото му становище, е издала решение, с което е изискала в определен срок да преустанови нарушението и приведе дейността си в съответствие с нормата на чл. 45, ал. 1 от Общите изисквания. Правилен е изводът на съда, че представеното по делото допълнително споразумение с абоната за допълнителен приемник не следва да бъде взето предвид, поради неподписването му от страните. Това оплакване е наведено и в касационната жалба пред настоящата съдебна инстанция, но поради непредставяне на оборващи го доказателства, същото остава необосновано и съответно неотносимо към настоящия казус. Обективираното в обжалваното решение волеизявление представлява по правната си същност прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) в обществен интерес и в защита правата на потребителите с цел отстраняване на констатирани нарушения при осъществяване на дейността и съобразяването й със задължителните изисквания. Видно от съдържанието и последиците на разпоредената мярка, същата има освен преустановителна и превантивна функция, като цели да наложи на адресата й поведение, с което той да се въздържа от подобна практика по отношение на всеки един договор. Условие за законосъобразното прилагане на процесната ПАМ е наличието, към момента на издаване на акта, на визираните в хипотезата на цитираната разпоредба предпоставки - неизпълнение на изискване относно съдържанието на договорите, каквото в случая е налице. В настоящия случай, в хода на административното производство не е отпаднало основанието за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната, тъй като не са представени и доказателства, дружеството да е преустановило неизпълнението на визираните по-горе разпоредби. Към момента на упражнените от КРС правомощия е налице противоправно поведение на дружеството, чието преодоляване е наложило разпореждането с административната мярка. В този смисъл обективираната в акта регулаторна намеса не противоречи на релевантната правна уредба и изцяло кореспондира на целта на специалния закон. Издаването на решение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЕС не е обвързано от броя на установените нарушения, като обстоятелството, дали се касае за трайно установена практика или за единичен случай е ирелевантно. За да е налице основание за провеждане на процедурата по чл. 78, ал. 1 ЗЕС, е достатъчно КРС да установи неизпълнение на задълженията, произтичащи от Общите изисквания, каквото в случая безспорно е налице. Дори и да се приеме, както се твърди в касационната жалба, че в настоящия казус става въпрос за "изолиран случай", то както в хода на административното производство, така и в проведеното съдебно, касационният жалбоподател не е представил доказателства за преустановяване на констатираното нарушение, които да подкрепят тази му защитна теза. Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Общите изисквания е конкретна и ясна, предвид което за преустановяване на нарушението не се изискват изрични указания, които да са елемент от съдържанието на административния акт. Изпълнението на наложената с него мярка следва от текста на нарушената разпоредба и се изразява в действия, насочени към спазване предвиденото в хипотезиса на нормата, т.е. включване в индивидуалните договори или в отделен документ, представляващ приложение (анекс) към съответния индивидуален договор, всички условия и елементи на избрания от абоната тарифен план, тарифа и/или пакет. При упражняване специфичната дейност по ЗЕС, предприятията са длъжни с организационни средства да създадат условия за спазване на общите изисквания и да осигуряват система за съответен контрол. В този смисъл наведеното в касационната жалба оплакване за непосочване в решението на КРС на конкретни действия, които дружеството е следвало да извърши относно отстраняване на констатираното нарушение се явява неоснователен. Достатъчно основание за налагане на посочената мярка е констатация на неизпълнение на задължения, произтичащи от Общите изисквания, като от значение в случая е вариантът на договора, който получава крайният потребител. Ето защо като е отхвърлил жалбата на "Б. М. енд Броудбенд" ЕАД срещу решение № 45 от 28.01.2016 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е приел същото за законосъобразно, Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е приложил правилно материалния закон. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,