Решение № 5123 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2016 г.

ВАСII отделение25.04.2017 г.докладчик Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259/21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 212/2016 г. по описа на Административен съд В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 5123 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9559/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от кмета на община П., против решение № 259/21.07.2016 г., постановено по адм. дело № 212/2016 г. по описа на Административен съд В. Т., с молба за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната страна - М. Г. К. в подаден в срок писмен отговор, оспорва касационната жалба, поддържа становище за нейната неоснователност и настоява решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС-В. Търново, по оспорване от М. К., е отменил като незаконосъобразна заповед № РД 02 - 11 - 476 от 25.02.2016 г. на кмета на община-П., с която, на основание чл. 195, ал. 5 и чл. 196, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, въз основа на данните от протокол № 3/18.02.2016 г. на назначена комисия, е задължил собственика на УПИ V-147, в кв. 43 по плана на с. В., да премахне наподходящата по местонахождение, разположение, вид и материали септична яма, разположена в югоизточната част на имота, за нейна сметка, в месечен срок от връчването на акта. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и на предвидените в ЗУТ административнопроизводствени правила - разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ, тъй като комисията не е установила (и в заповедта липсва изложение) за разположението, вида и материалите от които е изграден обектът, защо същата е неподходяща по разположение и се налага премахването й, както и не е отправена покана до ответната по жалбата страна, за изслушването й преди да се издаде акта. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Данните по административната преписка сочат на липсата на надлежно отправена до адресата на заповедта покана за изслушване, което не може да бъде санирано с твърденията за "многократни" установявания досежно обекта, предходно давани указания, възражение на Кръстева - депозирано в общината преди извършването на проверката и изготвянето на протокола, цитиран в заповедта. Правилна е преценката, че неспазването на нормативно установената процедура за премахване на строежи на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ и на регламентираните императивни изисквания в специалния закон, се явява съществено нарушение на административно-производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и като такова съставлява абсолютно основание за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Процедурата за издаване на заповед като процесната е строго формална и спазването на установените изисквания е гаранция за осигуряване правото на участие на собствениците в изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Обосновано е отчетено в решението и липсата на достатъчно индивидуализиращи обекта признаци в заповедта и административната преписка, което също е неизпълнение на законовите изисквания и което препятства съдебния контрол. Правилен е и изводът за нарушение на материалния закон. Констатациите на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, депозирана след извършен оглед на място установяват, че процесната септична яма представлява "заварен строеж, отговарящ на законовите изисквания за местонахождание, разположение, вид и материали", (нуждае се само от рехабилитация), което е дало основанието на съда да приеме търпимост на строежа. Като е взел предвид установените нарушения на процедурата и на материалния закон и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

2