Решение № 1714 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2015 г.

Решение № 1714 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Елена Петрова Христова срещу заповед № ЧР-01-94/10.04.2014 г. на Министъра на инвестиционното проектиране, с която е прекратено служебното й правоотношение. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната й, както и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните, а и от представеното по делото копие от заповед № ЧР-01-12/28.01.2014 г. на Министъра на инвестиционното проектиране се установява, че Христова е назначена на длъжност "старши юрисконсулт" в отдел "Правно обслужване и обществени поръчки в дирекция "Човешки ресурси, правно - административно обслужване и обществени поръчки, считано от датата на встъпване в длъжност за срок не по-дълъг от шест месеца от встъпването, до заемането на длъжността с конкурс. На 24.04.202014 г. на жалбоподателката е връчено предложение с изх. № ЧР-01-93 от 10.04.2014 г. на министъра, с което й е предложено служебното й предложение да бъде прекратено на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл срещу уговорено обезщетение в размер на еднократния размер на получената от нея последна брутна месечна заплата, считано от 10.04.2014 г. В абзаца, отразяващ становището на служителя са подчертани и двете възможности "приемам" и "не приемам", като ръкописно е добавено "считано от 24.04.2014 г., а като дата на приемане също е посочена датата 24.04.2014 г. По делото са приложени копия от два болнични листа, от които се установява, че жалбоподателката е ползвала платен отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 10.04. до 23.04.2014 г. включително, като това обстоятелство е прието за безспорно от съда с протоколно определение от 20.01.2016 г. С обжалваната пред настоящия състав заповед № ЧР-01-94 от 10.04.2014 г., връчена на служителката на 24.04.2014 г. служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107а ЗДСл и прието писмено предложение, считано от 10.04.2014 г. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на инвестиционното проектиране, който е компетентният орган към момента на издаване на заповедта, с правоприемник Министъра на регионалното развитие и благоустройството, конституиран като ответник по делото. Заповедта е постановена в предвидената от закона форма, като съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл - постановена е в писма форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител. При издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до постановяване на акта в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 107а ЗДСл органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6 - кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Нормата предвижда, че ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Ако държавният служител приеме предложението органът по назначението е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. В случая, от доказателствата по делото се установява, че предложението е връчено на служителя на 24.04.2014 г., макар да е изготвено на 10.04.2014 г. - след завръщането му на работа, като не може да се установи с категоричност дали предложението е прието или не. Липсва изрично изписване от служителя дали приема предложението, каквито са указанията в направеното предложение, като същевременно от представеното писмено предложение се установява, че са подчертани и двете възможни алтернативи - приемам и не приемам предложението. При това в случая не може да бъде изведе извод за наличие на необходимата по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл предпоставка - писмено приемане на направеното предложение от служителя, при което предвид текста на изр. второ на с. з. следва да се приеме, че в случая предложението отправено от органа по назначението не е прието писмено от жалбоподателката. Същевременно държавният служител се е запознал с направеното предложение на 24.04.2014 г., а служебното му правоотношение е прекратено на 10.04.2014 г., когато същият не е бил запознат с него, а още по-малко е било налице приемането му. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че заповедта е постановена при липсата на материалноправните предпоставки, посочени в заповедта. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК, при което жалбата е основателна и следва обжалваната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на делото администрацията на ответника следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката направените деловодни разноски в размер на 5 лева, за издадено съдебно удостоверение, за които единствено са представени доказателства по делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение