Решение № 9748 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2013 г.

Решение № 9748 от 11.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК ) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР ). Образувано е по жалба на Кирил Тодоров Кирилов от гр. София, срещу заповед на министъра на вътрешните работи № К-2673/07.11.2013 г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия, е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Кирилов. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Твърди, че тя е неправилна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител-Пиперкова оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе по жалбата, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил назначен за първи път на длъжност в системата на МВР със заповед рег. № 2393/07.08.1985 г., на длъжност "младши автоконтрольор" в отдел КАТ към СГУ -МВР. Притежава категория "В" - главен инспектор. ВНД Директор на СДВР е направил предложение рег. № 54346/01.11.2013 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на Кирилов, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената справка за осигурителен стаж рег. № 54008/31.10.2013 г. е видно, че жалбоподателят към датата на предложението и справката, е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месец и 24 дни. Има общ осигурителен стаж от 32 години, 11 месеца и 9 дни. Данните от справката не са оспорени от жалбоподателя. В съответствие с предложението, с обжалваната заповед, министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратил служебното правоотношение на Кирилов като държавен служител в МВР. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР, до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административно производствените правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Доводът в тази насока, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й е неоснователен. В същата е вписано, че се издава "...поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването", което е напълно достатъчно според изискванията на закона. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР от 01.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". От неоспорените данни в справката е видно, че Кирилов има необходимия осигурителен стаж, вкл. и необходимия такъв в системата на МВР, поради което е придобил и право на пенсия. С цитираната при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, т. е. минимум 18 години. Не се спори по делото, че към 07.11.2013 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 28 години, 2 месеца и 24 дни и има общ осигурителен стаж 32 години, 11 месеца и 9 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО. След като жалбоподателят има изискващия се общ осигурителен стаж, вкл. и прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по инициатива на органа по назначаване. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от Кирилов за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта, а именно че служебното му правоотношение е прекратено от структурно звено, в което не е бил назначаван с индивидуална заповед. Не се спори между страните, че Кирилов, за последно /през 2010 г./ е назначен на длъжност -"началник на група" "Човешки ресурси"-03 Районно управление на МВР, към сектор "човешки ресурси "при СДВР. От тази длъжност е и предложението да бъде освободен; оспорената заповед също сочи тази длъжност и категория, като вместо "сектор" Човешки ресурси" при СДВР, е изписано "група" Човешки ресурси" при СДВР. Несъмнено - налице е валидно служебно правоотношение по което служителят е заемал длъжността "началник на група", от която длъжност именно е освободен с обжалваната заповед. Несъстоятелно е и твърдението, че оспорената заповед е в разрез с целите на закона за МВР- доколкото служебното правоотношение е прекратено без извършване на "оценъчно-аналитична дейност" и органа по назначаване да инициира процедура по освобождаване на соченото основание, след преценка кого да освободи и кого да остави на служба. Както бе посочено- Инициативата на адм. орган да издаде заповед за пенсиониране се свежда само и единствено до наличието на навършен осигурителен стаж от служителя, а той трябва да бъде 27 години, от които две трети действително изслужени като държавен служител в МВР. Възрастта е без значение. В този случай не съществува задължение за административния орган да извършва подбор на служителите. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, да бъде осъден Кирилов да заплати на МВР сумата 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС