Решение № 14182 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2010 г.

Решение № 14182 от 24.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Чифлика-Каменния двор" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Ивелин Вълчанов и процесуален представител срещу решение № 597 от 18.3.2010 г., постановено по адм. дело № 3425 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № 30901079 от 1.10.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 705 от 30.11.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС поради непризнаване на право на данъчен кредит за д. п. м. 10.2008 г., м. 11.2008 г. общо в размер на 24535,63 лв. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени ревизионния акт и се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил ревизионен акт /РА/ № 30901079 от 1.10.2009 г. на ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 705 от 30.11.2009 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗДДС поради непризнаване на право на данъчен кредит за д. п. м. 9., 10.2008 г., м. 11.2008 г. общо в размер на 24535,63 лв. Съдът е отхвърлил жалбата в подробни мотиви. Приел е, че правилно органите по приходите са отказали да признаят право на данъчен кредит по три фактури № 0010041377 от 24.09.2008г, № 0090000583 от 2.10.2008 г. и № 0010047660 от 1.11.2008 г., издадени от "Порше Лизинг БГ" ЕООД на основание договор за финансов лизинг с предмет на доставката - автомобил "Ауди" Q7. Изводите са направени въз основа на констатациите, че не е доказано, че за процесния период от три месеца автомобила да е използван за извършване на облагаеми доставки, както и, че е свързан с икономическата дейност на дружеството. Посочено е, че представените пътни листове били "новосъздадени" и дружеството не е разполагало с лиценз за туристическа дейност. Решението е правилно като краен резултат. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Съдът е направил подробна преценка на всички данни и е достигнал до законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите на касатора, че изводите на съда не са съобразени с данните за извършваната икономическа дейност с процесния автомобил. Анализът на доказателствата касае процесния период до м. 1.2009 г. и действително не може да се установи дали процесния автомобил е използван в този период във връзка с икономическата дейност на дружеството. Вещото лице е дало подробно заключение и било разпитано в съдебно заседание. За да докаже, че автомобилът действително е използван са били представени пътни листове. Не може да се приеме твърдението, че същите били "новосъздадени", но следва да бъдат преценявани заедно с останалите доказателства, а данните по делото от вещото лице са, че към някои от фактурите няма пътни листове, а по при тези, при които има не са представени данни за разход на гориво, както и, че е видно, че автомобила е бил в движение, но не и каква дейност е извършвана с него. Фактът, който не се оспорва, че дружеството не е с лиценз за туристическа дейност, не може да бъде самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит. Следва да бъдат преценявани всички предпоставки за признаването му и в случая това е дали с автомобила, за който се претендира приложение на разпоредбата на чл. чл. 70, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗДДС, са извършвани облагаеми доставки. Тъй като такива безпротиворечиви доказателства не са били събрани, решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение