Решение № 12759 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2016 г.

Решение № 12759 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Раян газ" ЕООД, подадена чрез адв. Бангеев и адв. Левичаров против решение № 2606 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1209/2015 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-13-1401823-091-01/01.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 260 от 02.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив и "Раян газ" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 12 780 лева, представляваща юрисконсутско възнаграждение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение, алтернативно иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив чрез юрк. Коева-Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на "Раян газ" ЕООД против Ревизионен акт № Р-13-1401823-091-01/01.12.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 260 от 02.04.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е отказано данъчен кредит в общ размер на 824771.46 лв. и лихви в размер на 258482.82 лв. Съдът е достигнал до извода за материална законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Относно фактурите, издадени от "Стройкомерс" ООД, с предмет на доставките - горива и "по договор", фактурите, издадени от ЕТ "Марин Рачев-Менсъл" с предмет на доставките - горива и "по договор" и по фактурите, издадени от "Чепинска кариера" ЕООД с предмет на доставките горива, административният съд е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки. С оглед на това е стигнал до извода, че е налице основание за непризнаване правото на данъчен кредит на РЛ по процесните фактури, издадени от "Стройкомерс" ООД, ЕТ "Марин Рачев-Менсъл" и от "Чепинска кариера" ЕООД. Решението е неправилно, поради релевираното в жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да обоснове извод за липса на реалност на фактурираните доставки, на първо место съдът е приел, че представените с възражението против ревизионния доклад № 1304186 от 25.09.2013 г. /л. 711, т. 3/, изготвен в първата ревизия доказателства - 6/шест/ броя папки, съдържащи заверени копия на фактурите, издадени от тримата доставчици, пътни листове, стокови разписки, кантарни бележки, акцизни данъчни декларации, лабораторни свидетелства и декларации за съответствие не са нови доказателства, същите били обсъдени в решение № 315/08.04.2014 г. на Директора на "ОДОП" гр. Пловдив /л. 683, т. 3/. С посоченото решение № 315/08.04.2014 г. Директорът на "ОДОП" гр. Пловдив е отменил РА № 131304186/20.12.2013 г. и е върнал преписката за извършване на нова ревизия. Мотивите на посоченото решение № 315 опровергават приетото от съда, а именно че представените доказателства /шест папки/ били обсъдени от Директора на "ОДОП" гр. Пловдив. Напротив Директора на ОДОП Пловдив е приел, че РА е издаден при непълнота на фактите, тъй като представените от дружеството документи не са анализирани и не са били предмет на изследване и проверка от органите, извършили ревизията. Посочил е, че към възражението срещу РД са представени фактурите, издадени от тримата доставчици, нотариално заверена декларация от управителя на "Чепинска кариера" ЕООД, заявление от управителя на "Стройкомерс" ЕООД, заявление от Олга Грозданова, която е заявил, че в счетоводната й кантора в гр. Пазарджик се съхраняват всички счетоводни документи и регистри на "Раян газ" ЕООД и на ЕТ "Марин Рачев-Менсъл", три оборотни ведомости на РЛ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., които доказателства са представени след изтичане на срока възражения, поради което не са обсъдени в ревизионния акт, издаден на датата на представянето им. АС - Пловдив е посочил още, че гореописаните доказателства, съдържащи се в 6 бр. папки били взети предвид в настоящата ревизия и били послужили за формиране на изводите на ревизиращия екип, т. е представлявали част от ревизионната преписка и не следвало да се обсъжда поотделно от съда. На второ място съдът не е кредитирал представените в хода на съдебното производство писмени доказателства - хронологични регистри, договор за услуги от 01.02.2012 г. и протоколи за установяване и заплащане на изпълнени натурални СМР със "Стройкомерс" ООД, протоколи за заредено гориво, стокови разписки и товарителници, тъй като е приел, че те са частни документи без достоверна дата на тяхното съставяне и не се ползват с материална доказателствена сила, и поради късното им представяне е приел и, че са съставени за целите на ревизията. Без да изложи конкретни съображения, съдът не е кредитирал с доверие основното и допълнителното заключение по назначените съдебно-счетоводни експертизи и изцяло е игнорирал представените доказателства включително за транспорт - товарителници и пътни листа. В случая съдът изобщо не е коментирал представените доказателства и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност, въз основа на които да изгради съответни фактически и правни изводи. Като не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като се създава съмнение, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Наред с това, изложените мотиви в решението на съда не позволяват нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да установи действителната воля на съда, а именно въз основа на кои приети за установени факти, съдът е достигнал до правните изводи за липса на данъчно събитие, нереалност на процесните доставки и съответно до непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. При липса на изложени мотиви от съда в тази насока, касационната инстанция е възпрепятствана да извърши проверка на същите и същевременно не би могла за първи път да ги обсъжда, тъй като би се нарушило правото на страните на двуинстанционен контрол. По изложените съображения, решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като постановено при съществени нарушения съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде разрешен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение,