Решение № 6790 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2016 г.

Решение № 6790 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнороцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Н. В. И., против решение № 5474/01.08.2016 г. по адм. д. № 10837/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, представляван от юрк. П., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора И. срещу заповед № РД-30-227/19.10.2015 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен строеж "Кафе - сладкарница", находящ се в ПИ с идентификатор [номер] (по регулационен план планоснимачен номер [номер], попадащ в УПИ [номер], отреден за магазини и в УПИ [номер], отреден за ЖС, ПТ, общ. обсл. и озел.), кв. [номер], м. "Л. – [номер] м. р. ", район "Л. ", с адм. адрес: [населено място], [улица], до [жилищен адрес] в[жк]. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващите си правни изводи е възприел главно на база констатациите в писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, а именно, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не преместваем обект, за него липсва разрешение за строеж, с оглед на което е приел, че постройката е незаконна. Приел е още, че строежът не е и търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, поради което е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповедта за премахването му. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразния извод, че нареденото за премахване "Кафе - сладкарница" представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от пета категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице, какъвто е в случая директорът на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, съобразно заповед № РД-09-1423/05.12.2012 г. на кмета на Столична община. Първоинстанционният съд е обсъдил предпоставките за търпимост на строежа, визирани в текста на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ, като обосновано е приел, че в случая те не са налице, предвид времето на извършване на строителството – 2013-2015 г. Изложените в оспореното решение доводи се подкрепят напълно от касационната инстанция. С възраженията в касационната жалба неоснователно се поддържа неприложимост на разпоредбата на чл. 225а ЗУТ, като се твърди, че процесният обект е преместваем, по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. По делото са налице безспорни данни относно характеристиката на обекта - изграден по начин, който е довел до трайна промяна на субстанцията и начина на ползване на терена, върху стоманенобетонови основи и плоча. Съгласно заключението на вещото лице, процесния обект не може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен. От изложеното следва да се изведе извод, че процесният обект представлява строеж, а не преместваем обект. Неотносимо е и твърдението, че строежът е изграден в съответствие с издадени строителни книжа, тъй като същите са за монтиране на преместваем обект, а по делото е установено, че на място е извършен строеж. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното, като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,