Решение № 5011 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9796/2008 г.

Решение № 5011 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9796/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК във връзка с § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕС ЕН БИ" АД - гр. София, правоприемник на "Топлоремонтстрой" АД срещу решение от 10.12.2007 г., постановено по адм. дело № 2971/2005 г. по описа на Софийски градски съд III "г" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 243/3.06.2005 г., издадено от ръководител екип в ДП "Сердика" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 804 лв. и 1 317, 43 лв. лихви за данъчен период - месец декември 2003 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като от изложението в допълнението към касационната жалба може да се направи извод за твърдение за отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение при прилагането на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не е преценил правилно събраните доказателства, тъй като е приел, че поради ненамирането на доставчиците ревизиращите органи са били поставени в невъзможност да извършат проверки в счетоводствата им, а в същото време касаторът твърди, че от доказателствата е видно, че фирмите-доставчици са отразили доставките в подадените от тях справки-декларации и дневниците за продажби, което означавало, че ДДС е начислен. Според касатора съдът не е изследвал въпроса за наличието на ревизии на фирмите-доставчици, в чийто обхват попадат периодите, предмет на обжалваното решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчния ревизионен акт В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Владимиров, който е представил писмена защита с искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като обжалваното решение е съобразено с доказателствата по делото и правилно съдът е стигнал до извода, че за получателя по доставките не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, предвиден в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата, Софийски градски съд е приел, че за ревизирания субект не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени през месец декември 2003 г. от доставчиците "Бултрейдинг" ООД, "Мишел Трейдинг Къмпани Лимитид" ООД - правоприемник на "Ел Шейх" ЕООД, "Карина СИ" ЕООД и "Пимкомерс 2002" ЕООД не са намерени по време на ревизията, поради което данъчните органи са били в невъзможност да извършат проверка в счетоводствата на посочените доставчици и да установят начисляването на ДДС по процесните фактури съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 52, ал. 2 ППЗДДС (отм.). Според съда като се има предвид разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) в тежест на ревизираното лице е да докаже, че са налице предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като именно това лице трябва да опровергае констатациите на данъчния ревизионен акт, тъй като констатациите му се ползват с презумпция за истинност. Обжалваното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него ДРА № 243/3.06.2005 г. е законосъобразен поради недоказване от страна на ревизирания субект, че неговите преки доставчици са начислили ДДС по издадените от тях данъчни фактури през месец декември 2003 г. Разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) съдържа изисквания за начисляване на данъка и представлява сложен фактически състав. В него се включва не само отразяване на фактурите и данъка в справка-декларация и дневник за продажби, представляващи отчетни документи по смисъла на чл. 100 и чл. 104 ЗДДС (отм.), но и отразяване на данъка в специалните счетоводни сметки. Тези сметки са 4532, но и кореспондиращите такива - 411, 701 и др. Едва при наличието на тези осчетоводявания може да се приеме, че данъкът е начислен съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) като задължение на доставчика към бюджета. Последният като събирач на данъка от получателя е задължен да го начисли и впоследствие да го внесе в републиканския бюджет. Наистина по време на ревизията цитираните по-горе доставчици не са открити. Не са намерени и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е отразило в заключението си, че не е могъл да установи дали процесните фактури са отразени в съответните счетоводни сметки, тъй като е проверявал само данъчните досиета, находящи се в съответните данъчни подразделения по регистрацията на доставчиците. Освен това изрично в данъчния ревизионния акт отказът за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е на основание неначисляването на ДДС, но и поради неустановяване реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Наличието на фактури не е достатъчно за да обоснове извод за реалност на доставките. Доказателства за реалността на процесните доставки не е доказана от ревизирания субект, в чиято тежест е да докаже всички положителни за него факти и обстоятелства - че ДДС е начислен от прекия му доставчик и че процесните доставки, посочени във фактурите са реално осъществени. Не е установено по процесните фактури и какъв е начина на плащане, нито има данни и твърдения за плащане по "ДДС-сметка". Възражението за допуснати нарушения при издаването на протоколи за насрещни проверки е неоснователно, но и дори да са налице такива, то сами по себе си не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалвания данъчен ревизионен акт, тъй като ДПК (отм.) като приложим процесуален закон не допуска отмяна на акта на процесуално основание, а задължава съда да се произнесе по съществото на спора и за дължимостта или не на определеното данъчно задължение. Позоваването от касатора на решение по дело № 3991/2003 г. на Съда по правата но човека в Страсбург по делото "Булвест" АД срещу България, е неоснователно. Цитираното решение касае друга фактическа обстановка по конкретното дело, която не е идентична с настоящия казус. В решението на съда изрично е посочено, че спорът е относно късното начисляване на ДДС, а не на липса въобще на начисляване, както и няма спор относно реалността на доставката, поради което това решение не може да послужи като съдебна практика и за процесния случай. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон, както е и обосновано и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,