Решение № 7062 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2011 г.
ВАСVIII отделение18.05.2012 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1543/1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6957/2009 г. на Административен съд София- град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7062 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7907/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Булхран" ООД гр. София обжалва решение № 1543/1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 6957/2009 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомление изх. № 3422/20.11.2004 г. на Началника на Митническо бюро Горубляне, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 5101/4-14351/04.07.2002 г., променена в кл. 22 от 8619евро на 18 431 евро и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 838 лева, ведно с лихвите за просрочие. Поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че писмото -уведомление е издадено от компетентен орган. Счита, че издателят на акта не разполага с административна компетентност и правомощия да го издаде. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на атакувания индивидуален административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Началник на Митническо бюро София-изток предвид преструктуриране на митническата администрация и настъпило правоприемство между Митническо бюро Горубляне и Митническо бюро София-изток, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Булхран" ООД гр. София против уведомление изх. № 3422/20.11.2004 г. на началника на Митническо бюро Горубляне, сега Митническо бюро София-изток, с което на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ са определени нова митническа облагаема стойност по ЕАД № 5101/4-14351/4.07.2002 г. - променена в кл. 22 от 8619евро на 18 431 евро и са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 3 838 лева, ведно с лихвите за просрочие, като на основание чл. 206 ЗМ е даден 7-дневен срок за доброволно плащане. В мотивите си съдът е приел, че уведомлението, обективирано в писмо, в частта, в която е определена нова митническа стойност и са установени допълнителни задължения за ДДС, представлява валиден индивидуален административен акт, има характер на решение по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗМ, обосновано е и наличието на компетентност на неговия издател. По делото е установено, че с процесния ЕАД "Булхран" ООД е регистрирало внос от Австрия на "пресни колбаси - екстра и пикант", като за стоката е представена фактура № 1002/01.07.2002 г., като митните сборове и ДДС са платени върху посочените във фактурата митнически стойности. В резултат на извършена последваща проверка по оформянето на вносната ЕАД по линия на международното сътрудничество е получено писмо с приложени към него документи /СМР, тир карнет, фактури и др./ от Централната митническа администрация на Австрия относно посочената фактура, въз основа на който митническият орган установил, че декларираната митническа стойност на стоката при вноса е около 50% по-ниска от действително платената цена на стоката и на цената, декларирана при износа от Австрия. От така установените факти по делото съдът е обосновал извода, че правилно митническите органи са приели, че за жалбоподателя е било възникнало допълнително вносно митническо задължение. Възприетата от съда фактическата обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Изводите на съда се възприемат от настоящата инстанция като обосновани и законосъобразни, и не следва да се повтарят, като в касационната жалба липсват възражения относно прилагането на материалния закон във връзка с определеното от митническия орган задължение. Доводът на касатора, че оспореното пред съда писмо е нищожен административен акт, като издадено при липса на компетентност на митническия орган, е неоснователен. Видно от съдържанието на писмото с него са определени нова митническа облагаема стойност на внесените стоки на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ, допълнително дължими ДДС, изложени са обстоятелства за извършена проверка по реда на чл. 84 ЗМ, с което по своя характер писмото представлява решение по смисъла на чл. 220 ЗМ за определяне на нова митническа облагаема стойност в процедура на последващ контрол.. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 30 ППЗМ, съгласно която когато в закона или в правилника не е определен точно компетентният за дадено решение орган, счита се, че компетентен е митническият орган, пред който е възникнал проблемът, изискващ вземане на решение. Стоките, предмет на ЕАД № 5101/4-14351/04.07.2002 г. са представени и декларирани пред Митническо бюро - Горубляне, в това митническо бюро са декларирани и дължимите митни сборове и е освободена стоката. Според легалната дефиниция на "митнически орган", съдържаща се в § 1, т. 9 от Допълнителната разпоредба на Закона за митниците, това са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически контрол и надзор, като в т. 25 е направено изрично изброяване на митническите учреждения, сред които са и митническите бюра - б. "г". Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗДДС (отм.), действал към момента на издаване на акта, според който при внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. В този смисъл е налице материална, времева и териториална компетентност на издателя на уведомлението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени разходи в касационното производство от ответника по касация, разноски не се присъждат в полза на коя да е от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,