Решение № 1728 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11311/2008 г.

Решение № 1728 от 9.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11311/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по две касационни жалби против Решение № 1058/18.07.08 г. по адм. д. 98/08 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен частично Ревизионен акт (РА) № 380/12.10.07 г., издаден от старши инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Разград, потвърден с Решение № 913/17.12.07 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ"). Касаторът "Корект"ООД оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА и относно разноските. Твърди, че решението в оспорената от него част е неправилно като постановено в нарушение на закона и е необосновано. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на РА или да бъде отменен. Подробни съображения в подкрепа на искането си излага в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Не изразява становище по другата касационна жалба. Във втората касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите се оспорва съдебното решение на Административен съд - Варна в частта, с която е отменен РА. Изложени са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение в тази оспорена от него част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не изразява становище по другата касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. С обжалваното Решение № 1058/18.07.08 г. по адм. д. 98/08 г. по описа на Административен съд - Варна е отменен частично РА № 380/12.10.07 г., потвърден с Решение № 913/17.12.07 г. на Д"ОУИ" относно определен ДДС за внасяне за м. юли 2007 г. в размер на 18 334, 60лв. и лихва за забава за периода до 12.10.07 г. в размер на 424,39лв. и е отхвърлена жалбата в частта, с която на "Корект"ООД е определен корпоративен данък за внасяне за 2006 г. за разликата над 3414, 18лв. до 17165,12 лв. и лихви за забава за периода до 12.10.07 г. за разликата над 1088,46 лв. до 1296,30 лв., като са присъдени и разноски в полза на "Корект" ООД в размер на 111,83 лв. и в полза на Д"ОУИ" в размер на 445, 67лв. Решаващият съд е обосновал правни изводи за действителност на ревизионния акт като издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила за провеждане на данъчна ревизия. Административният съд е приел, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е начислен допълнителен размер на ДДС за внасяне за данъчен период 1.07.07 г. - 31.07.07 г., защото от събраните доказателства не се установява наличието на липси. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че неправилно органът по приходите е извършил увеличение на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), но в конкретния случай, според съдът били налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.), поради което при решаване на спора по същество е приел, че жалбоподателят дължи данък в размер на 15% от това увеличение или 13750, 94 лв., както и лихва за забава при плащането на последната сума за периода 1.04.07 г. - 12.10.07 г. в размер на 1038, 46лв. не са налице предпоставки за отмяна на РА в тази част. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно в частта относно ЗДДС и неправилно в частта относно ЗКПО(отм.) По касационната жалба на "Корект" ООД Касаторът твърди, че в противоречие на закона и необосновано, Административен съд - Варна е приел за действителен оспорения пред него ревизионен акт. Касационната инстанция намира това оплакване на "Корект"ЕООД за неоснователно. Видно от приетите като писмени доказателства Заповеди за възлагане на данъчна ревизия, Заповеди за определяне на компетентен орган, както и Заповеди № 35/28.03.07 г. и Заповед 74/22.06.07 г. на Директор на ТД на НАП - Разград данъчен орган, данъчните актове са издадени от лица, които са упълномощени да ги издават. Пред първоинстанционния съд не е направено възражение за нищожност на РА, което се съдържа за първи път в касационната жалба, но АС-Варна в изпълнение на задължението си за служебна проверка относно действителността на данъчния акт е анализирал представените по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че РА е издаден от компетентен орган, т. е. не е нищожен. Обжалваното решение в тази част е постановено в противоречие на материалния закон и при вътрешно противоречиви мотиви. По отношение на едни и същи факти административния съд е направил взаимно изключващи се правни изводи. Съдът е приел, че не е налице правното основание за извършеното от данъчните органи увеличение на финансовия резултат за 2006 г., но е потвърдил определения допълнителен размер на корпоративния данък. Съдът не се е съобразил със заключенията на вещото лице, приети без оспорване от страните по делото, според които данъчните фактури, издадени от "Арекс арго"АД и осчетоводени от "Корект"ЕООД през м. ноември 2005 г. не са били двойно осчетоводени през този период, но има повторно вписване на фактурите в дневника за покупки и СД, след което има извършени сторно операции през месец февруари 2006 г. с ДКИ с номерата и датите на същите данъчни фактури и намаляване на декларирания ДДС за покупките. По изложените съображения касационната инстанция намира за правилен извода на АС-Варна, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за увеличение на финансовия резултат на дружеството, но последващия извод за законосъобразност на РА в тази част за неправилен. Необосновано е прието от съда наличието на излишък, който не е надлежно осчетоводен, респективно представлява неотчетен приход и с неговата стойност на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) следва да бъде увеличен финансовия резултат на дружеството. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм., приложима за периода редакция) финансовият резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба) загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". В конкретния случай по делото не са установени такива разходи, които да са документално необосновани. Констатираните по време на данъчната ревизия несъответствие между наличните стоки по инвентаризационен опис и салдото по сметка 304 "стоки на склад" към 31.12.06 г. са обяснени от съдебната експертиза, която е възприета и от решаващият съд, поради което напълно необосновано АС-Варна е приложил хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм., приложима за периода редакция), според която финансовият резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. По изложените съображения решението в тази част следва да бъде отменено при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в частта относно ЗКПО(отм.) като постановен в нарушение на материалния закон - чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). По касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите. Жалбата на Д"ОУИ" е относно отменената част на РА относно начисления ДДС за данъчен период 1.07.07 г. - 31.07.07 г. Касационната инстанция намира, че в тази част съдебното решение е съобразено изцяло с материалния закон и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. Обосновано административният съд е приел, че не са събрани доказателства за начисляване на ДДС, уредени в чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. По делото липсват доказателства, че действително са налице липси на стоки. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че дори да се приеме за установен този факт, за който няма непротиворечиви доказателства, не е установено с никакви доказателства, че "Корект"ЕООД е приспаднал право на данъчен кредит за липсващи стоки. Изложените в касационната жалба аргументи като фактически доводи са обсъдени от решаващият съд без да са допуснати нарушения на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. При извършената служебна проверка относно съобразяването на съдебното решение с материалния закон касационната инстанция не установи допуснати нарушения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК обжалваното решение в тази оспорена от Д"ОУИ" част следва да бъде оставено в сила. "Корект"ЕООД оспорва съдебното решение и в частта относно присъдените разноски с доводи, че не са взети предвид всички направени от дружеството разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и като извърши проверка на представените доказателства за направени разноски пред двете съдебни инстанции, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта относно присъдените в полза на двете страни разноски следва да бъде изцяло отменено и вместо това да бъдат определени общо дължимите в полза на жалбоподателя "Корект"ЕООД разноски за пред двете съдебни инстанции. "Корект"ЕООД е направило разноски както следва 75лв. - държавна такса, 300лв. - депозит за вещо лице, удостоверено с две платежни нареждания за по 150лв., поради което с оглед изхода на спора Д"ОУИ" му дължи сумата 375лв. По делото няма доказателства за заплатено възнаграждение за процесуално представителство, поради което други разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение