Решение № 14663 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2013 г.

Решение № 14663 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9431/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Милена Методиева, срещу решение № 6752 от 17.05.2013 г. по адм. дело № 3267/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил заповед № РД-14-43 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която жалбоподателят е заличен като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти в частта "туроператори" и е обезсилено удостоверението му за регистрация. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, доколкото не е регламентирано в закона, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б."г" от Закона за туризма (ЗТ - сега отменен) и поради това в процесния случай не е налице факт, който да послужи като основание за издаване на заповедта по чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм). Решението е правилно. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, в срок два месеца от влизането в сила на ПМС № 82 от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата (Обн., ДВ, бр. 34 от 04.05.2012 г., в сила от 04.05.2012 г), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ. Въведеното задължение с § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба следва от подзаконов нормативен акт. Такова задължение няма в Закона за туризма или в друг нормативен акт от същия ранг и е различно от задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Туроператорите са задължени ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Срокът е не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането на предходния договор, като туроператорът трябва да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ (отм.). В процесния случай задължението за регистрация на годишния договор за застраховка е било изпълнено от туроператора. Задължението за сключването на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм), е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ (отм), а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 ПЗР от Наредбата, не е предвидено в Закона за туризма като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ (отм) и не е фактическо основание за налагане на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. В този смисъл е вече трайно установената съдебна практика (реш. № 13602 от 18.10.2013 г. по адм. д. № 9887 от 2013 г., реш. № 14059 от 28.10.2013 г. по адм. д. № 9782 от 2013 г. на ВАС, петчл. с-в и др.). При този изход на делото искането туроператора - ответник по касационната жалба да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски е основателно и следва да бъде уважено в размер на 300 лв. възнаграждение за един адвокат (платежен документ на л. 17 от настоящето дело). Искането на туроператора да му бъдат присъдени и направените от него разноски пред първата съдебна инстанция е недопустимо и поради това не следва да бъде уважено. Пропуск на съд да присъди разноски по дело се отстранява единствено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. В тази му част искането за разноски следва да бъде отхвърлено. По изложените мотиви настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на тричленен състав е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да остане в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,