Решение № 3227 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2020 г.

Решение № 3227 от 11.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Йорданов, насочена срещу Решение № 3005 от 17.06.2020 г. по административно дело № 11965/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 413/11.10.2018 г. на Началника на Затвора София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно възприета фактическа обстановка, при неправилно подбран и приложен материален закон и при допуснати множество и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед или връщане на преписката за ново произнасяне от друг състав. Касационният жалбоподател- В. Йорданов, в съдебно заседание лично и с адв. Иванова поддържа касационната жалба и излага съображения за отмяна на обжалвания административен акт. Ответната страна– Началникът на Затвора София, чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Маринова, оспорва касационната жалба и счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли да се отхвърли подадената жалба и потвърди оспореното решение на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебно решение, постановено от Административен съд – София- град, като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд е бил сезиран с жалба на В. Йорданов– лишен от свобода, изтърпяващ Наказание в Затвора– София, срещу Заповед № 413/11.10.2018 г. на Началника на Затвора София, с която е спрян от работа, поради констатирано нарушение на трудовите задължения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат адм. съд е приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност. Преценил е, че оспорената заповед има законоустановената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В същата са посочени фактическите, както и правните основания, послужили за издаването й, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ЗИНЗС и чл. 175 ППЗИНЗС. Приел е, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Посочил е, че по аргумент на чл. 77 ЗИНЗС и в случай на освобождаване от работа, началникът на затвора действа в условията на оперативна самостоятелност, след като извърши преценка на поведението на лишения от свобода, което той е демонстрирал по време на полагане на труд и на мястото на полагане на труд. Основната цел на упражняване на правото на труд при лишените от свобода е била пряко свързана с целта на изпълнение на наказанието. В тази връзка, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на нарушение на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите доводи, че съдебното решение е необосновано и неправилно, тъй като при постановяването му са нарушени съдопроизводствените правила. При постановяването на решението, Административен съд- София град се е съобразил с Определение № 9820/26.06.2019 г. по адм. дело № 6304 от 2019 г. на ВАС и правните доводи за характера и обжалваемостта на адм. акт. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, като е събрал относимите и необходими доказателства. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са съобразени със становищата на страните и са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства- чл. 172а АПК. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя развитите от АССГ правни изводи, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение- чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Правилно са приети от съда за неоснователни оплакванията на касатора, че заповедта не е била мотивирана. Предвид изричната законова уредба на чл. 166, ал. 2 ППЗИНЗС е спазена изискуемата от закона писмена форма. Освен това мотиви на адм. акт се съдържат и в съпътстващите заповедта документи – видно от докладни записки на лист 30-32, л. ЗЗ, л. 34; протокол за изземване л. 35 от материалите по първоинстанционното дело. В адм. производство, не е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила, което да води до отмяна на процесната заповед, както правилно е възприето и от административния съд. Съгласно чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като по възможност предпочитанието им към конкретен вид дейност се удовлетворява. В съдебната практика трайно е прието, че това право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание или всеки път, когато те са заявили желанието си. Назначаването на работа е свързано с редица условия- чл. 164, ал. 3 ППЗИНЗС, както и с възможностите да им бъде осигурена такава, с разкритите работни места в Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и в обслужващата и комунално-битова дейност на затворническите заведения- чл. 164, ал. 1 ППЗИНЗС. Осигуряването на възможност за полагането на труд е предоставено на преценката на началника на затвора в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности и качествата на лишения от свобода, включително оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС. Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка, но е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Според чл. 164, ал. 6 ППЗИНЗС за заемането на определена длъжност лицата следва да притежават специална правоспособност, квалификация и здравен статус, ако такива са необходими за извършването на дадени дейности. Съгласно чл. 164, ал. 7 ППЗИНЗС приоритет при участие в трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. В хода на съдебното производство е установено, че на лишения от свобода В. Йорданов със Заповед № 107/19.11.2015 г., издадена от Началника на Затвора [населено място] е било възложено да работи като работник в цех "механичен" към ДПФЗД ТП– София. При извършена проверка на 13.09.2018 г. в механичния цех е установено, че лишеният от свобода се е заключвал целодневно в помещение ползвано за склад, като на работното му място са намерени забранени вещи– 19 броя гилзи от оръжие, ключ за бравите на спалните помещения в затвора и самоделна битова техника. Това е определено, като неспазване на реда и дисциплината на работното място и съответно е била издадена и процесната заповед за отмяна на заповедта, с която му е възложено да работи. В конкретния случай, след като е констатирано извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 5 и т. 8 ЗИНЗС, в правомощията на началника на затвора е да извърши преценка, относно обстоятелството следва ли лишеният от свобода да продължи да полага труд в Затвора. Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 164 ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за наличието на нови факти, които обуславят незаконосъобразност на оспорената заповед. Последващото назначаване на лишения от свобода на същото работно място, както и освобождаването му отново от работа са ирелевантни за преценка на законосъобразността на процесната заповед, тъй като касаят различни адм. актове и самостоятелни процедури. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първата съдебна инстанция и от касатора не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Административният съд, като е приел процесната заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата на лишения от свобода В. Йорданов срещу нея е постановил съдебното решение в съответствие с приложимия закон. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Поради посоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение