Решение № 4129 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Дамянова чрез адв. Л. Денков против Решение 106/04.04.2023 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 38/2023 г., с което съдът e отхвърлил жалбата й против Решение 1040-23-82 от 23.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, потвърждаващо разпореждане [номер] от 28.09.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Стара Загора и я е осъдил да заплати разноски в размер на 100 лева. Наведените в жалбата доводи относно неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения относно неправилно и необосновано формиран от първоинстанционният съд извод, че трудовата книжка на лицето не била оформена надлежно, тъй като не била подписана от главния счетоводител на КМД ООД, гр. Казанлък. Счита, че разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС 227 от 23.11.1993 г. противоречи на чл. 347 от Кодекса на труда и не следва да бъде прилагана, предвид правилото на чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи, че административният съд не обсъдил всички повдигнати от нея възражения по спора. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на съдебно - деловодни разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Стара Загора, чрез юрисконсулт Крумова, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 1040-23-82/ 23.12.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Д. Дамянова против разпореждане [номер]/28.09.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Стара Загора. След анализ на съвкупния доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е приел, за установено, Дамянова е подала заявление вх. 2112-23-325/10.06.2022 г. до компетентния административен орган да й бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложила и необходимите според нея писмени документи. С разпореждане [номер] от 27.07.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Стара Загора на Д. Дамянова е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер при осигурителен стаж до датата на инвалидизирането - 5 г., 0 месеца и 0 дни. За да се установи наличния й стаж, в хода на производството административният орган е извършил следващите се административни проверки относно данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица. Спорен за лицето се явява отразеният в трудова книжка трудов стаж в КМД ООД гр. Казанлък за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г. на длъжност шивач. Стажът й не е зачетен, тъй като представената от нея трудова книжка е заверена само с един подпис управител на фирмата, като липсва подпис на главния счетоводител. С разпореждане [номер] от 28.09.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Стара Загора отпуснатата на Дамянова в минимален размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като същата е определена в действителен размер при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. За лицето е признат осигурителен стаж, а именно 25 години, 8 месеца и 12 дни. Разпореждането е обжалвано пред по-горестоящия административен орган по чл. 117, ал.2, т.1 КСО и е потвърдено от директора на ТП на НОИ Стара Загора с процесното Решение 1040-23-82/ 23.12.2022 година. Административният съд въз основа на релевантните факти по делото е достигнал до извод, че осигурителният стаж на Д. Дамянова за периода от 02.06.1994 г. до 22.05.1996 г., през който същата е заемала длъжността шивачка в КМД ООД, гр. Казанлък, не следва да бъде зачитан, тъй като представената от нея трудова книжка, в която същият е удостоверен, не е съставена редовно. По-конкретно, тя била заверена само от управителя на дружеството, но не и от счетоводителя на дружеството, поради което не се ползвала със съответната материална доказателствена сила. Мотивирайки се в този смисъл административният съд е отхвърлил оспорването срещу административния акт. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Касационните оплаквания срещу съдебния акт, за неправилност поради нарушение на материалния закон, са основателни. Обстоятелството, че в досието на осигурителя не се съдържат разплащателни ведомости за жалбоподателя, респ., че същите не са предадени в сектор Осигурителен архив на НОИ, не може да бъде в тежест на работника, в хипотезата, в която той претендира своето материално право на пенсия за инвалидност и се позовава на записи, изходящи от осигурителя в трудовата си книжка. Невъзможността на пенсионните органи да установят фактически при проверката в предприятието КМД ЕООД, осигурителните права на лицето поради липса на ведомости, не по негова вина, за периода 02.06.1994 г. 22.05.1996 г., също не доказва по безспорен начин, че Дамянова не е полагала труд при този осигурител. Във връзка с касационното възражение за неправилно приложение на чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж следва да бъде посочено, че меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ, като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка, и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител, като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето. Съгласно чл. 349, ал. 1 КТ в относимата редакция (ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в трудовата книжка се вписват следните данни за работника или служителя: 1. име, дата и място на раждането; 2. адрес; 3. серия и номер на паспорта и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. уговореното трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от този кодекс); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж; 10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение; 11. запорни съобщения, предвидени в чл. 395, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 394, ал. 2 КТ само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея и настъпилите промени в тях. В текста на чл. 350, ал. 1 КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Така посочените разпоредби на КТ са императивни и съдържат задължения на работодателя по отношение съдържанието и попълването на трудовата книжка съобразно нормите на КТ. Те обаче не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на главен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт). Аргумент в подкрепа на поддържаната по-горе теза е и обстоятелството, че на основание § 1, т. 1 от ДР на КТ, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Страните в трудовото правоотношение са работодателят и работника. (в този смисъл е Решение 4213 от 21.03.2019 г. по адм. д. 6099/2018 г., VІ отд. на ВАС). Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази норма налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. В конкретната хипотеза органът не е установил несъответствия в изплащателните ведомости и трудовата книжка, а единствено е констатирал, че осигурителят не ги е предал в сектор Осигурителен архив. Материалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно записа за посочен трудов стаж, за спорния период от време и за осигурителя КМД ООД, не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. В подкрепа на направения извод е обстоятелството, че видно от представената по делото трудова книжка и след спорния период от време, за лицето фигурират записи, че е работила като шивачка-моделиер и крояч на облекло, за времето от 08.07.1996 г. 31.12.1998 г. в Нитекс ООД, гр. Казанлък, както и за периода 01.01.1999 г. 31.10.2000 г.(Удостоверение 001/18.08.2022 г. и Констативен протокол КП-5-23-01183023/18.08.2022 г., приложени по първоинстанционното дело). Органът не оспорва съдържанието на посочените в трудовата книжка данни, както и, че тя не е подписана от работодателя. Следователно, макар да е установен порок на формата на трудовата книжка, касаещ неподписването й само от главния счетоводител на предприятието, при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 на КТ и чл. 6, ал.1, т.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила досежно обстоятелството, че лицето е полагало труд в КМД ЕООД за периода 02.06.1994 г. 22.05.1996 г. От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред посочен по - горе, тя се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. 13681/2016 г., Решение 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. 2161/2016 г., Решение 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. 8376 от 2016 г., Решение 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. 10735/2017 г., Решение 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС и др. С оглед на гореизложеното, следва, че обжалваният административен акт е материално незаконосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него, Административен съд Стара Загора е постановил неправилно решение. Изложените от касаторката доводи срещу съдебното решение са основателни. Решението трябва да се отмени и вместо него да се постанови отмяната на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като делото се върне във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление на Д. Дамянова при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона в настоящото съдебно решение. На касатора, предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, следва да се присъдят такива в размер на 30 лева, за внесена държавна такса за образуване на делото пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,