Решение № 11048 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕУРО ДОРС ЕООД, чрез адв. Д. Симеонова, срещу Решение 1670/15.03.2023 г., постановено по адм.дело 6465/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-151071/10.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас и е осъдено да заплати разноските по делото. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество на спора излага довод, че липсват мотиви, дали митническите органи правилно са приложили чл. 70, § 1 и съответно чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като е приел, че платената от дружеството цена на внесения автомобил се установява от сайт за аукцион, в който дружеството не е участник. По изложените съображения иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което да се отмени процесният административен акт. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез юрк. Попова, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение с рег. 32-151071/10.05.2022 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и § 2 и чл.71, § 1, буква д, подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е определена нова митническа стойност на внесения от ЕУРО ДОРС ЕООД катастрофирал употребяван пътнически автомобил, марка MERCEDES-BENZ, модел GLB250, в резултат на което са начислени допълнително мито за доплащане в общ размер на 2 913,58 лева и ДДС в размер на 6 409,87 лева. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 11.12.2020 г. в Митническо бюро Свободна зона Бургас ЕУРО ДОРС ЕООД декларира за режим допускане за свободно обращение катастрофирал употребяван пътнически автомобил, марка MERCEDES-BENZ, модел GLB250, като представя фактура 2951/17.10.2020 г. от Global Auto Exchange LLC и фактура 00000045956/07.12.2020 г. от ФРИЛАЙН ООД за извършена услуга за международен транспорт и терминални разходи. Като цена на стоката е декларирана 7483 щатски долара. При обмитяването на стоката бил представен и оценителски доклад от независим оценител Н. Нинов, който е дал справедлива пазарна цена на автомобила 13 300 лв., към която са прибавени транспортните разходи в размер на 643,42 лв. и е определена финална митническа стойност в размер на 13 943,42 лв. Към митническата стойност са прибавени вносното мито от 10% - 1 394,34 лв. и разходи за терминални такси в размер на 200 лв., в резултат на което е определен ДДС в размер на 3 107,55 лв. върху данъчна основа от 15 537,76 лв. След извършен последващ контрол от страна на митническия орган, било издадено оспореното решение, с което била определена нова митническа стойност поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. При контрола била намерена информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси на уебсайт www.autoauctions.io с обявена продажна цена на аукцион с дата 05.10.2020 г. за сумата от 25 750 USD, със статус "продаден" (SOLD). На основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ от дружеството са изискани допълнителни доказателства относно декларираните цени документи за извършените плащания и счетоводна отчетност. Представени са фактура 2951/17.10.2020 г. от Global Auto Exchange LLC, фактура 00000045956/07.12.2020 г. от ФРИЛАЙН ООД, разпечатка на банков превод от ОББ на 06.10.2020 г. за сумата от 7 483 USD (12 541,51 лв.) от сметка на ЕУРО ДОРС ООД към сметка на COPART INC MEMBER WIRE ACCOUNT USA AMERICA, разпечатки от счетоводни записвания. Митническият орган е приел, че от представените документи не може да се установи точната заплатена цена за автомобила и предвид посочената такава на търга е действително платената цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и тя следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност. Като допълнителен аргумент са използвани и констатирани несъответствия в описанието на автомобила по оценителния доклад, от които следва извод, че е изготвен за друг автомобил. При горната фактическа установеност първоинстанционният съд е извел извод, че оспореното решение е законосъобразно като издадено от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, тъй като митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Изложени са мотиви, че от доказателствата по делото се установява, че в уебсайт www.autoauctions.io същият автомобил е продаден в предходния ден преди продажбата му на дружеството-вносител на стойност в пъти по-висока, поради което съмненията на митническия орган са надлежно мотивирани. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно дали са обосновани основателните съмнения на митническите органи и дали правилно са ценили информацията от интернет сайта за продажба на същото МПС. С оглед на установените факти, правилно съдът е приел, че митническият орган е мотивирал и доказал, че приетата от него цена е действително заплатената, поради което законосъобразно е определил нова митническа стойност на процесния автомобил. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая към митническата декларация за допускане за свободно обръщение на процесната стока от вносителя не са представени фактура или договор, за закупуване на автомобила от действителния му собственик. Поради това тези доказателства за заместени с оценителски доклад, който както се установява при извършената допълнителна проверка не се отнася до внесения автомобил, а касае автомобил от същата марка, но с различни характеристики. Обстоятелството, че същият автомобил е бил закупен на търг в деня, предхождащ продажбата му на дружеството касатор на цена 25 750 щ.д. правилно е прието като доказателство, че това е действително заплатената цена, а не декларираната 13 000 лв. С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на Агенция Митници следва да бъде присъдена сумата от 1 232,35 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,