Решение № 1735 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2015 г.

Решение № 1735 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2248/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Славов Желев, действащ чрез адв. Димитринка Вълева, против решение № 2162/12.12.2014 г. по адм. дело № 1595/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2527 от 27.06.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е отчел, че в процесното писмо не се съдържа правно основание, с което да се обоснове направеното прихващане, така както е описано в Таблица 2 към писмото. В акта липсва позоваване на уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5105 от 31.05.2013 г., въз основа на което съдът е приел за установено основанието за направеното прихващане. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема отношение по касационната жалба и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура по делото дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, решението на Административен съд - Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила. След изпълнение на задълженията по чл. 172а от АПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният РА е законосъобразен предвид чл. 5б от Регламент 885/2006 г. и чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и е отхвърлил оспорването. Изводите на административния съд за мотивираност на акта в достатъчна степен, са преценени като съответстващи със съдържанието му (л. 6 и сл., л. 26 и сл.) и с критериите на ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. С решение № 2162/12.12.2014 г. по адм. дело № 1595/2014 г. по описа на Административен съд - Бургас, съдът е отхвърлил жалбата на Димитър Славков Желев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане на животни с изх. № 02-020-6500/2527 от 27.06.2014 г., постановено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на ДФ"Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съдът е приел, че оспореното Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/2527 от 27.06.2014 г. е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на компетентността съдът е посочил, че съгласно в чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП изпълнителният директор организира и ръководи дейността на фонда и го представлява, а съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП - изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Отчитайки разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и на основание заповед № РД-09-835/20.12.2007 г. и заповед № РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите за акредитирането на ДФ"Земеделие" като единствена разплащателна агенция за Република България съдът извел извод, че изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да се произнесе по оторизирането и изплащането на финансовото подпомагане, заявено от земеделския производител Желев. По отношение на спазването на формата и административнопроизводствените правила съдът е приел, че писмото е издадено при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и не е налице нарушение на т. 4 от същата правна норма, тъй като административният акт съдържа фактически основания (посочена е фактическата обстановка, от която се формира определената сума за субсидия) и кореспондиращите правни основания. Съдът е отхвърли доводът на жалбоподателя за немотивираност на акта и че няма причина да се извърши прихващане на част от оторизираната субсидия. Позовавайки се на съдържанието на Таблица 2 и обясненията към нея, както и фактът, че по отношение на жалбоподателя е налице влязъл в сила административен акт за налагане на бъдещи санкции (Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5105 от 31.07.2013 г.), съдът е приел, че административният орган надлежно е мотивирал причините за разпореденото прихващане на суми, респ. намаляването на реално изплатените суми на земеделския производител. Материалната законосъобразност на акта е потвърдена въз основа на доказаното по делото налагане на санкция за бъдещ период с Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/5105 от 31.07.2013 г. и съответствието й с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Съдът е приел, че при влязъл в сила акт за налагане на санкция, ДФ"Земеделие" - Разплащателна агенция, в условията на обвързана компетентност е задължена да извърши прихващането по силата на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 г. относно реда и начина на приложение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на разплащателните агенции и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, което именно и е сторила с оспорваното уведомително писмо, предмет на делото. Решението е неправилно. Касационната инстанция намира за основателни възраженията за необоснованост на правните изводи на първоинстанционният съд относно надлежното мотивиране на административният акт съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Видно от съдържанието на акта, липсва каквато и да е конкретика, позволяваща на жалбоподателя към момента на съобщаване на акта да се запознае с позицията на органа относно установените предпоставки, наложили прихващането на дължимите суми. В Таблица 2 от акта в колона "Прихванати суми" действително са посочени сумите от 3145 лв. на ред първи и сумата от 83,86 лева на ред втори, но нито под таблицата, нито в акта като цяло е посочено въз основа на коя правна норма е извършено прихващането и какво е нейното фактическо основание. В хода на делото е установено, че по силата на предходен акт (писмо изх. № 02-020-6500/5105 от 31.07.2013 г.) по отношение на Желев е наложена санкция за бъдещ период, но никъде в писмото от 27.06.2014 г. не направено позоваване или препращане към този предходен акт, за да може съдът да приеме, че е налице фактическо основание, оправдаващо вида и размер на прихващането, посочено в Таблица 2. Също така липсва посочена правна норма, която органът е приложил в изпълнение на своите правомощия да намали дължимите суми за изплащане за кампания 2013 г. чрез прихващане. На практика, жалбоподателят е запознат, че прихващането е основано на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията и е във връзка с санкцията му наложена през 2013 г. едва с отговора на жалбата, подаден от юрк. П. Георгиева. Настоящия съдебен състав намира, че административният съд неправилно е възприел, знанието у жалбоподателя за наложената му санкция през 2013 г. като аргумент, доказващ надлежното мотивиране на писмо № 02-020-6500/2527 от 27.06.2014 г. Дали жалбоподателят може да знае или може да предположи защо са прихванати сумите, съгласно Таблица 2, не изключва задължението на административния орган да изведе пълноценни мотиви, разкриващи причините за упражняването на властническата му компетенция. Изключена и недопустима съгласно мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 4/2004 г. по тълк. дело № 4/2002 г. на ОС на ВАС и към т. 3 от Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е възможността административният орган да поправи пропускът си да изложи мотиви в процеса на доказване в хода на съдебното производство. В тази връзка, следва да се отбележи, че писмо изх. № 02-020-6500/5105 от 31.07.2013 г. е писмено доказателство, установяващо факта на наложена в миналото административна санкция по основание, вид и размер, но този факт от своя страна не се твърди от административния орган в оспорваното писмо изх. № 02-020-6500/2527 от 27.06.2014 г., както и липсва позоваване на норма, чиято хипотеза включва същия този факт като условие за упражняване на властническото правомощие. Поради това, изводът на административния съд за спазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК при издаването на процесното писмо се явява необоснован. При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалвания административен акт бъде отменен и върнат на органа за ново разглеждане на преписката съобразно мотивите на настоящото решение и издаване на нов акт в срок от 14 дни. Поради липсата на надлежно искане за разноски от правоимащата страна в настоящото производство, касационната инстанция не дължи произнасяне по този въпрос. При така изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 228 във вр. с чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: