Решение № 540 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 530/2009 г.

Решение № 540 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 530/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия Ц срещу новата (въззивна) осъдителна присъда спрямо него, която Ловешкият окръжен съд издал, отменяйки оправдателната присъда на районния съд в града. Оправдателната присъда - № 29 от 11 март 2009 г. по нохд № 1696/2008 г., е по обвинението, че на 3 юни 2007 г. Цв. К. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил) с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда (2,28 на хиляда), установено по съответния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Осъдителната присъда - № 21 от 21 юли 2009 г. по внохд № 278/2009 г., е по същото обвинение и с нея на К. е наложено наказание пробация за 6 месеца, включващо двете задължителни за налагане пробационни мерки по т. 1 и 2 на чл. 42а, ал. 2 НК, както и лишаване от право да управлява МПС за 8 месеца. Касационната жалба съдържа само позоваване на нарушението на закона като отменително основание и настояване за ново разглеждане на делото в ЛОС, както и уверението, че ще бъде мотивирана след изготвянето на мотивите към осъдителната присъда. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, допълнена с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК (съществено нарушение на процесуалните правила относно доказването на концентрацията на алкохол) и искането подсъдимият да бъде оправдан още във ВКС. Прокурорът в тази инстанция е за отхвърлянето на касационната жалба. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваната присъда. Липсват претендираните спрямо нея касационни основания. Първото от тях - нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, и без друго не е налице, доколкото, първо, е поддържано без каквито и да са доводи, и, второ, е поддържано не със самостоятелното му процесуално значение (за него вж. т.р. 51/1964 - ОСНК, както и позоваването на това решение например в р.4/02-I, Бюл. 4/02), а като евентуална последица от недоказаността на обвинението. Голословно е позоваването и второто от касационните основания - нарушението на процесуалния закон по смисъла на т. 2 на чл. 348, ал. 1 НПК. Достатъчно е запознаването с мотивите към присъдата на втората инстанция, за да стане съвсем ясно, че не са нарушени никакви правила при доказването на обвинението. То наистина почива върху предположение, че показанието на техническото средство "Алкотест" за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, съответства на действителното, но това предположение е допустимо според бланкетното препращане в чл. 343б НК към чл. 6 от специалната Наредба 30/2001 г. на министерствата на здравеопазването, на вътрешните работи и на правосъдието (ДВ, бр. 63 от с.г., изм. и доп. ДВ, бр. 23/06), още повече след убедителното доказване на изискванията за използване на това предположение в случая - на неявяването всъщност на К. в определеното му лечебно заведение (за сходна хипотеза, когато доказването с предположения не нарушава забраната по чл. 303, ал. 1 НПК, вж. р. 624а/93- 92-I, Сб., с.223). Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение