Решение № 10126 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4414/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) чрез процесуален представител, срещу решение № 7913 от 26.02.2026 г., постановено по административно дело № 6939/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменено негово Уведомително писмо 02-220-2600/1556/01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г. (УП) в обжалваната му част и преписката му е върната за ново произнасяне съобразно дадените указания в едномесечен срок. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано и незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отхвърли жалбата против УП в оспорената му част и му бъдат присъдени направените деловодни разноски (юрисконсултско възнаграждение.Алтернативно, в случай на отхвърляне на касационната жалба, моли съда да измени обжалваното решение в частта за разноските, приеме, че техният размер е прекомерен. Ответникът по касационната жалба – „Агро Сантини“ ЕООД, представлявано от своя управител Д. А. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, като излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на оспорване пред АССг e посоченото УП в частта му, в която по интервенция Еко-НИП е извършено намаление и не е оторизирана изцяло заявената сума в размер на 532 617,20 лв. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на предвидените от закона форма и административнопроизводствени правила, довели до материалната му незаконосъобразност. Решението е законосъобразно. Съдът, при извършената проверка на акта констатира непълноти в установените и отразени от органа данни в Приложение 19: Еко схема за намаляване на използването на пестициди (ЕКО-НИП), неразделна част от обжалвания акт, при извършената административна проверка на заявлението, като подробно е описал същите. Въз основа на извършената проверка на съдържанието на акта обосновано и правилно е прието, че същият не отговора на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват конкретни и и ясно посочени фактически и правни основания за постановяването му. Липсата на конкретните фактически основания правилно е прието като нарушение на изискванията за форма на акта, възпрепятстващо както защитата на адресата на акта, така и проверката му за материална законосъобразност. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд, доколкото от съдържанието на акта не може да бъде установено кои факти и обстоятелства са формирали волята на органа, а посочените правни основания, както правилно е прието от АССг представляват различни нормативно предвидени хипотези без да е конкретизирано, коя от тях органът приема за приложима в случая. Извод за конкретно приложимата не може да бъде изведен и от обясненията към Таблица 1, а също и от тези към таблиците в Приложение 19. Това е така, тъй като от съдържанието им не се установява органът да е установил релевантните за случая факти – върху конкретни площи са употребени продукти за растителна защита (ПРЗ) от първа професионална категория. Приложимата в случая разпоредба на чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба 3/23 г.) съдържа правна уредба на допустимите за подпомагане площи, при което органът е следвало да извърши проверка именно на площите, върху които е употребен ПРЗ, за да установи кои конкретно такива са недопустими за подпомагане поради неизпълнение на въведените в трите точки по алинея първа изисквания, както и има ли площи, за които те са изпълнени. В случая това задължение следва и от предвидената в Глава трета на Наредба 3/23 г. уредба на дължимите проверки на площ. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба 3/23 г. земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площ. Изрично в разпоредбите на ал.р 4 и 5 е предвидено, че плащането по тази екосхема е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал. 2 и е диференцирано според типовете земеползване - за обработваеми земи, за трайни насаждения и за постоянно затревени площи, като размерът се определя, като размерът на помощта се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1. При липсата на данни за извършена конкретна проверка за размера на допустимите площи от издателя на акта,обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че актът е постановен при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, а именно разпоредбата на чл. 35 АПК, задължаваща органа да постанови акта си след като изясни в пълнота релевантните за случая факти и обстоятелства. В конкретния случай тези факти и обстоятелства са изяснени едва в хода на съдебното производство, след представяне на Дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и приемане без възражения от страните на назначената по делото съдебно агротехническа експертиза. От посочените доказателства безспорно е установено, че в случая при заявени площи за подпомагане по интервенция Еко- НИП за кампания 2023 г. от „Агро Сантини“ ЕООД в размер на 5 299,59 ха (52 995,90дка) с хербицид „Аденго 465 СК“са третирани площи с царевични посеви в размер на 843,08 ха(8 430,8 дка), конкретно индивидуализирани като парцели и землища, в които се намират от вещото лице, представляващи 15,9% от заявените площи. Посоченият препарат за растителна защита през 2023 г. е бил от първа професионална категория, съгласно Разрешение № 01171-ПРЗ-Издание:2/28.08.2013 г., като е преминал във втора професионална категория на употреба със заповед № РД 11-1449/04.06.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ. Ето защо правилно обжалваното УП е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за ново произнасяне в указан конкретен срок, при съобразяване на установените факти и обстоятелства и съответно прилагане на относимите за случая конкретни правни норми. Решението е обосновано. Противно на наведените в касационните жалби доводи съдът е формирал правните си изводи въз основа на прецизен анализ, както на съдържанието на акта, така и на представените с административната преписка доказателства, съпоставени с установеното от събраните в хода на съдебното производство доказателства. В мотивите на решението,както фактическите установявания, така и правните изводи са изложени обосновано и аргументирано. При извършената проверка не се установи допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не са посочени. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 850 евро, който размер настоящият състав намира, че е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с размера на материалния интерес по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение