Решение № 388 от 21.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 419/2009 г.

Решение № 388 от 21.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 419/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура-Велико Търново и жалба на повереника на наследниците на пострадалите Р. Г., Е. А. и Г. М., адвокат В от АК-Плевен, за проверка на въззивно решение № 87/30.05.2009 г. по в н о х д № 91/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В протеста са въведени две касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 за допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на чл. 116, ал. 1 НК. Аргументите в подкрепа на второто основание са свързани с твърдения за допуснати нарушения на основните принципи в процеса - чл. 13, ал. 1 НПК, относно задължението на съда в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за осигуряване разкриване на обективната истина и по чл. 14, ал. 1 НПК - относно формиране на вътрешното убеждение на основата на всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци, по основанието за допуснато съществено процесуално нарушение твърденията са сведени до следното: - въззивният съд буквално е преповторил мотивите на първата инстанция, което според повереника им - адвокат Т означава липса на мотиви, респ. абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК; - ограничено е било правото на частните обвинители да представят доказателства в подкрепа на обвинението, което е довело до ограничаване на процесуалните им права, като с. в процеса - нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че въпреки изричното искане въззивният съд не е допуснал до разпит с тълковник един от най-важните свидетели - очевидецът на инцидента Н. А. К. Освен посоченото, в касационната жалба е направен собствен анализ на доказателствата с формулирани изводи за виновност на оправданите подсъдими, което сочи на основанието необоснованост на атакувания съдебен акт. Направено е искане за изменение на въззивното решение, осъждане на подсъдимите от третата инстанция и уважаване на предявените граждански искове. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, с мотивите от протеста и искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Аналогично е заключението му по отношение на касационната жалба на частните обвинители. Жалбоподателите - граждански ищци и частни обвинители - С. М., С. Б., А. М., М. Б., С. К. и А. К., редовно призовани не се явяват. Представляват се от адвокат Т от Плевенския АК. Явява се Ш. Е. К., лично и с упълномощения представител К. Я. от САК, която пред третата инстанция представлява и неявилите се жалбоподатели С. и А. К. . Адвокат Я. представя допълнение към касационната жалба. Твърди се допуснато процесуално нарушение с обсъждането в съдебния акт на обясненията на назначения тълковник, без той да е имал качеството на свидетел. Твърди се нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК, поради необсъдени многобройни косвени доказателства, сочещи на авторство на деянието именно от подсъдимите по делото. Сочи се, че инстанционните съдилища са дали вяра на защитната теза на подсъдимите и са обсъждали доказателствата предимно в такъв аспект, в нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Адвокат Я. поддържа както касационната жалба подадена от името на всички частни обвинители и граждански ищци, така и протеста на прокурора. Подсъдимият С. Т., не се явява редовно призован и се представлява от служебно назначеният з. от предходната инстанция - адвокат Д от Плевенския АК. Той пледира за оставяне без уважение на жалбата и протеста и в сила на въззивното решение. Твърди, че не са допуснати въведените в жалбата и протеста касационни основния. Възразява срещу тази част на касационната жалба и допълнението към нея, в които са развити доводи за необоснованост, по съображение, че това основание е изключено от касационните основания по силата на изброените в чл. 348, ал. 1 НПК. Поддържа тезата, че в тази част жалбите следва да останат без разглеждане. Подсъдимият Ц. Н., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения з. - адвокат Л. П. от Плевенския АК, която пледира за оставяне в сила на въззивното решение поради недоказаност на обвинението срещу тримата подсъдими, включително и нейния доверител. Подсъдимият Е. М. се явява лично и с упълномощения си з. - адвокат Г от Плевенския АК. Последният представя писмена защита, в която възразява срещу доводите в протеста и жалбата и развива тезата, че неговият подзащитен не само не е участвал в нанасяне на удари на пострадалите, а самият той е станал обект на нападение от пияния пострадал Г. М. и неговите приятели. Подсъдимият иска да се остави в сила решението с което е потвърдена оправдателната присъда. Върховният касационен съд, за се произнесе, съобрази следното: Протестът и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци са неоснователни. С присъда № 16/29.012009 г. по н о х д № 319/2005 г. на Плевенския окръжен съд подсъдимите С. Т., Ц. Н. и Е. М. са признати за невиновни в това, че на 14.02.1996 г. в с. К., обл. Плевен, в съучастие като съизвършители са умъртвили умишлено повече от едно лице - Е. А., Р. Г. и Г. М., тримата от същото село, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитите и са оправдани по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4 и т. 6, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените срещу подсъдимите граждански искове от наследниците на пострадалите. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. По протест на прокурора и жалба на наследниците на пострадалите - граждански ищци и частни обвинители, Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция потвърдил цитираната присъда. По възраженията в протеста и жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения: Не съответства на данните по делото твърдението в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, поради пълна идентичност между мотивите към съдебните актове на първата и втората инстанция. При внимателният им прочит се установи, че единствената идентичност е в изводите на двете съдебни инстанции за невиновност на тримата подсъдими. Настоящият състав констатира, че касационната жалба е изготвена по системата "copy-paste" от въззивната жалба, без да се държи сметка, че на част от възраженията въззивният съд е отговорил, както и това, че пред касационната инстанция са направени процесуално недопустими искания за осъждане на подсъдимите, въпреки липсата на такова правомощие за тази инстанция. Неоснователни са възраженията в протеста относно допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 13 и 14 НПК. За да постановят оправдателна присъда по отношение на всички подсъдими, предишните инстанции са дали отрицателен отговор на един от основните въпроси по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК - извършено ли е деянието от подсъдимите. Касационният съд не разполага с правомощието да приема нови фактически положения и така да подменя вътрешното убеждение на съдебните състави, установили обстоятелствата включени в предмета на доказване. Затова съществените въпроси, на които следва да се даде отговор, са тези свързани с твърденията на прокурора за допуснати нарушения на основните принципи в наказателния процес - нарушени правилата за разкриване на обективната истина и тези за формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд. Законосъобразността на въззивното решение, както в протеста, така и в жалбата, се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина. Тази теза не кореспондира с данните по делото. Основна функция на съда в състезателното производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. При проверката по делото не се установи някои от посочените принципи да са били нарушени от съдебните състави на предишните инстанции. Още първостепенният съд е удовлетворил всички искания на страните и това се вижда от съдържанието на протокола от последното съдебно заседание, преди постановяване на присъдата от 29.01.2009 г. /стр. 8/, когато страните са направили изявленията си по приключване на съдебното следствие. Държавното обвинение не е поискало нови доказателства пред въззивната инстанция, а частното е поискало повторен разпит на св. Н, на чиито обяснения се крепи обвинителната теза на частните обвинители. Въззивният съд, който мотивирано е отказал допускането на искания свидетел за разпит пред втората инстанция, в решението си изрично и изчерпателно е обсъдил това гласно доказателство и особените обстоятелства свързани със събирането му /вж. л. 63 от решението/. За да изключат всякакво съмнение относно пълнотата на доказателствата, инстанционните съдилища са се позовали на заключението на експерт - доц. д-р А, която е присъствала на разпита на св. Н пред първата инстанция и е подкрепила изводите на тълковника. Последният е бил принуден да обясни на съда, че свидетелят не отговаря жестомимично - адекватно на въпросите на съда. Вещото лице е потвърдила заключението си, че този свидетел е завършил средно образование в специализирано училище, където се изучава "официален" жестомимичен език, /вж. л. 120,121 от I инст.-протокол от съд.заседание от 25.11.2005 г./ което изключва тезата му, подкрепена и от повереника на частните обвинители, че не разбира езика на тълковника, назначен от съда. Освен това, съдилищата са обвързали извода си за недостоверност на обясненията му и поради лична заинтересованост от изхода на делото, като роднина на един от жертвите на престъплението. Поради изложеното и с оглед на принципа, че съдът е арбитър по фактически и правни спорове, а не орган по разкриване на престъпленията и разобличаване на виновните, настоящият състав намира, че въззивният съд е изпълнил задълженията си за пълна проверка на присъдата, независимо от въведените в жалбата и протеста доводи и е постановил своето потвърдително решение, без да допуска визираните в касационната жалба и протест процесуални нарушения. Основателно е възражението на защитата на подсъдимия Т, че в касационната жалба на частните обвинители, /по-конкретно тези представлявани от адв. Т/ голяма част от доводите са свързани със собствен анализ на доказателствата и възражения за необоснованост на атакуваното решение. Както вече се посочи, буквалното възпроизвеждане на въззивната жалба пред касационната инстанция, без да се държи сметка за ограничението на основанията изброени в чл. 348, ал. 1 НПК, е причината да се остави тази част от касационната жалба на частните обвинители без разглеждане. Неоснователно е и възражението в жалбата на частните обвинители, представлявани от своя п. - адвокат Кр. Я., относно нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК. Както в мотивите към първоинстанционната присъда, така и в съобразителната част на въззивното решение, са изложени подробни съображения за това кои обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателства и какви са правните съображения за взетото решение - недоказаност по безспорен начин на авторството на престъплението предмет на обвинителния акт. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали, предимно гласни доказателства и опитът да се отстранят, чрез проведени многобройни очни ставки пред първата инстанция. Изложени са във въззивното решение убедителни съображения защо едни от доказателствата се приемат, а други се отхвърлят. Обстоятелството, че са приети за достоверни защитни доказателства, а са отхвърлени такива, които обосновават обвинителната теза, не означава, че е допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 НПК, защото съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение