Решение № 69 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2019 г.

Решение № 69 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 247, чл. 250 и чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4779/17.06.2020 г. на И. С. Б. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 42 от 08.06.2020 г. по настоящото дело, евентуално за допълването му, както и за изменение на решението в частта за разноските. Молителят сочи, че в мотивите на решението ВКС е изразил воля въззивното решение да бъде отменено в частта, с която е отменен нотариалният акт на ответниците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, но в диспозитива тази воля не била отразена. Липсвал изричен диспозитив за отхвърляне на иска за отмяна на констативния нотариален акт. Не били присъдени и разноски на ищците по този иск. Затова иска поправка на решението или допълването му с диспозитив по този иск и за определяне на разноските по делото съобразно изхода му по иска. Ответниците А. С. Б. и А. А. -М. Л. Б. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата по чл. 247 ГПК за поправка на основното решение по делото е неоснователна, тъй като постановеният диспозитив изцяло съответства на изложените мотиви. Въззивното решение е отменено изцяло, включително и в частта, с която въззивният съд е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт на ответниците. Този резултат изцяло съответства на изложените от ВКС мотиви, че констативните нотариални актове се отменят от съда по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК само при уважаване на искове за собственост, но не и при уважаване на искове по чл. 109 ЗС, които имат различен предмет. ВКС е постановил изцяло нов диспозитив, с който искът по чл. 109 ЗС е уважен частично, при което не е постановил отмяна на констативния нотариален акт на ответниците, в съответствие с изложените мотиви. Не е налице и непълнота на решението на ВКС, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, който се изчерпва с предявения иск по чл. 109 ЗС. Не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, затова съдът не дължи постановяване на диспозитив по този текст, когато отхвърля иск за собственост. Не се дължи такъв диспозитив и когато в рамките на предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът е поискал отмяна на констативния нотариален акт на ответника. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК е последица от уважаването на иск за собственост. Затова разноските по делото се определят в зависимост от изхода на делото по иска за собственост и се присъждат по този иск, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК. В настоящия случай нотариалният акт на ответниците не е отменен, тъй като разгледаният от съда иск е по чл. 109 ЗС, а не установителен или осъдителен иск за собственост. Разноските по делото са определени съобразно изхода на спора по чл. 109 ЗС и не зависят изобщо от правилото на чл. 537, ал. 2 ГПК, което в случая е и неприложимо. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,