Решение № 12151 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2013 г.

Решение № 12151 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Комисия за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация, назначена със Заповед № РД 01/3519/22.11.11 г., допълнена със Заповед № РД-01-25/10.01.13 г. на Кмета на Община Русе, против решение № 7 от 26.03.2013 г. по адм. д. № 45/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Русе. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне жалбата на Спасимир Симеонов Иванов. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - Спасимир Симеонов Иванов, чрез своя працесуален представител, представя становище, в което поддържа, че решението е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение е отменено Решение № 1/10.01.2012 г. на Комисия за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация, назначена със Заповед № РД 01/3519/22.11.11 г., допълнена със Заповед № РД-01-25/10.01.13 г. на Кмета на Община Русе, с което на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДОИ е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана със заявление (№ ЗДИ-23/13.12.2012 г.) за достъп до информация от Спасимир Симеонов Иванов и преписката е върната на Кмета на Община Русе за произнасяне по заявлението съобразно указанията в мотивите на съдебния акт. Административен съд - Русе е приел, че административният акт е постановен в противоречие с материалния закон - чл. чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДОИ, а задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ е следвало да предостави документ - договор за дарение на имот с идентификатор 63427.2.4843 по КККР на гр. Русе, НТП за второстепенна улица, с площ 3711 кв. м., стар № 7568, квартал 430, сключен на 04.12.2012 г. между "Кауфланд България ЕООД енд ко"КД, "Практикер риъл истейт" ЕООД и "Спарки"АД от една страна и Община Русе от друга, за който е съобщено в медиите (RuseInfo - дата 04.12.12 г. и вестник "Утро", бр. 283/05.12.12 г.), въпреки несъгласието на третите заинтересовани лица, поради наличието на надделяващ обществен интерес. Решението е правилно. Исканата от заявителя Спасимир Симеонов Иванов информация следва да бъде квалифицирана като служебна информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като представлява информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Въпросът за безвъзмездното придобиване на недвижим имот от общината е от обществена важност и значимост в конкретния случай, поради което правилно Административен съд - гр. Русе е приел наличието на надделяващ обществен интерес, обусловен от необходимостта за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект (§ 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ), като в тази хипотеза е допустимо дерогиране несъгласието на третите заинтересовани лица съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. В този смисъл релевираният касационен довод за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, вр. § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ е неоснователен. Първоинстанционният съд правилно е направил извод за липса на основанието по чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като за да е налице основанието за отказ по същата разпоредба следва информацията (идентична по предмет) да е предоставена на заявителя през предходните шест месеца по реда на ЗДОИ, а не чрез печатни или електронни медии. Посочената в жалбата съдебна практика (Решение № 3251 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15212/2010 г.) има за предмет случай по приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ относно налична информация в Агенция "Митници" относно начислени и дължими, но неплатени суми за акцизи от страна на 13 търговски дружества, но заявителят не е твърдял пред административния орган и пред съда, че чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреби с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. Очевидно посоченият казус се различава съществено от този, предмет на разглеждане в Административен съд - Русе. С оглед гореизложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати направените по делото съдебни разноски в размер на 150 лв., представляващи възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение