Решение № 11822 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2015 г.
ВАСVII отделение09.11.2015 г.докладчик Павлина Найденова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 1360 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 794/2013 г. на Административен съд - Варна. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Марин Маринов Иванов и Лина Георгиева Маринова за прогласяване нищожност на решение № 912-8 по протокол № 16/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна, с което е прието изменение на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на Община Варна, в частта, с която в I-ва категория вилна зона е включена територията на бившата вилна зона Варна /местност Евксиновград/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11822 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Марин Маринов Иванов и Лина Георгиева Маринова срещу решение № 1360 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 794/2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена подадената от тях жалба за прогласяване нищожност на решение № 912-8 по протокол № 16/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна, с което е прието изменение на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на Община Варна, в частта, с която в I-ва категория вилна зона е включена територията на бившата вилна зона Варна /местност Евксиновград./ Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски. Ответната страна не е взела становище по делото. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Съдът подробно обсъдил процедурата по приемане на разгледания акт на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 във вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ, но не е открил съществени пороци и крайния акт като резултат. В същото време в решението се посочва, че в резултат на тези пороци липсва ясно описание на границите на I-ва категория вилна зона и че по принцип в населеното място съществува само една вилна зона. Налице е и разминаване в текстовата и в графичната част на решението на общинския съвет относно зоната, в която попада имотът на жалбоподателите. Подобно изявление, отразено в атакувания акт, потвърдено и от приетите по делото експертизи, не дава възможност да се определи в коя зона попада имотът - собственост на жалбоподателите съгласно решението на общинския съвет, което води до липса на волеизявление на местната власт при определяне на границите на I-ва категория вилна зона относно имота на жалбоподателите. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С решение № 912-8 от 27.03.2013 г. на общинския съвет е прието изменение на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на община Варна, като в частта на I-ва категория вилна зона е гласувано същата да включва "територията на бившата вилна зона Варна /местност Евксиновград/". Съдът е установил от събраните доказателства, заключението на назначената съдебно-техническа експертиза и дадените пояснения от вещото лице, че недвижимият имот, собственост на жалбоподателите Марин Маринов Иванов и Лина Георгиева Маринова по нот. акт № 129, дело 11050, вписан от СВ - Варна, попада във вилната зона на Варна от 1961 г. Съобразно текстовата част на решение № 783-2/19.12.2012 г. на ОбС - Варна този имот се ситуира в I-ва категория вилна зона, а съобразно схемата към това решение имотът на оспорващите лица попада в границите на пета зона. В допълнителното заключение вещото лице посочило, че съобразно зонирането на територията на община Варна по решение № 912-8/27.03.2013 г. процесният имот на жалбоподателите попада в I-ва категория вилна зона. От дадените пояснения в съдебно заседание на вещото лице съдът установил, че съгласно действащия Общ устройствен план на община Варна няма определени, предвидени и обособени вилни зони или вилна зона. Имотът на жалбоподателите се намира върху територията на бившата "Вилна зона Варна", но не подада в територията на резиденция "Евксиновград". Относно териториалния обхват на посочената в решението на общинския съвет първа категория вилна зона, съдът приел, че дадената конкретизация е неясна, тъй като няма индивидуализиране по кой план е определената бивша вилна зона Варна. Допълнителното посочване на местност "Евксиновград" не спомага да изясняване на волята на органа, тъй като според неоспореното от страните заключение на СТЕ тази местност няма определени граници по плановете. Изготвената схема към решение № 783-2/19.12.2012 г. не способства за установяване на границите на първа категория вилна зона по решението на общинския съвет от 27.03.2013 г., тъй като в тази схема няма графично отразяване на тази зона, а и в двете решения има различно текстово описание на зоната. Направени са изводи, че са налице съществени процедурни нарушения при приемане на решението, но те обуславят единствено отмяна на частично оспорения акт, но не и неговата нищожност, тъй като тези нарушения нямат за своя правна последица липса на волеизявление. Прието е, че е налице е издаден административен акт, респективно изява на волята на административния орган, актът е обективиран в изискуемата по закон писмена форма. Зададени са критерии за териториалния обхват на първа категория вилна зона на Варна и неяснотата на обхвата може да се преодолее по реда на чл. 62, ал. 3 от АПК - чрез тълкуване на административния акт от неговия издател с цел установяване неговото действително съдържание. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е недопустимо. С протоколно определение от 30.Х.2013 г. по адм. д. № 794/2013 г. /втори диспозитив/ е оставена без разглеждане жалбата на Лина Георгиева Маринова и Марин Маринов Иванов срещу решение № 783-2/19.12.2012 г. на Общински съвет - Варна. Същевременно съдът е приел, че в предходно съдебно заседание на 13.09.2013 г. е сезиран с искане за съдебна проверка на решение № 912-8/27.03.2013 г. и е разгледал жалба за нищожност на решение № 912-8/27.03.2013 г. на общинския съвет в неговата част, с която е определена първа категория вилна зона. Приел е, че в протокола на съдебното заседание от 13.09.2013 г. е обективирано искане на процесуалния представител на Лина Маринова и Марин Иванов за прогласяване нищожността на решение № 912-8/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна /стр. 278 от делото/. Жалбоподателите се присъединили към оспорването на Димитър Петров срещу решение № 912-8/27.03.2013 г., но с искане за прогласяване нищожността на решението. С молба № 20731 от 30.10.2013 г. /на стр. 245 от делото/ на процесуалния представител на жалбоподателите е изразено становище, че следва да се отмени и посоченото решение № 912-8/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна и в случай на преценка да се обяви нищожността на решението. Настоящият състав намира, че жалбата на Марин Маринов Иванов и Лина Георгиева Маринова за нищожност на решение № 912-8 по протокол № 16/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна, в частта, с която в I -ва категория вилна зона е включена територията на бившата вилна зона Варна /местност Евксиновград/, е недопустима, поради което постановеното решение следва да се обезсили. Решението на общинския съвет е решение на органа на местно самоуправление, което пряко не засяга правата на жалбоподателите. Попадането на имота в съответната категория зона има значение за определяне размера на местните данъци и такси, но жалбоподателите ще реализират защитата си при издаване на акт за установяване на задължение за плащане на местни данъци и такси, при което ще се установи в коя зона попада собственият им имот. С решението Общински съвет Варна е определил границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на Община Варна на основание чл. 6, ал. 7 от Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, категоризирането е от значение за определяне на коефициента за местоположение по чл. 6, ал. 1 от посоченото приложение на ЗМДТ, който коефициент е един от компонентите на формулата за изчисляване на данъчна оценка на сгради и части от сгради по чл. 4 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услуги на територията на община Варна. Решението на ОбС за зониране на територията на общината е акт, подготвящ и обслужващ производството по определяне на местните данъци по смисъла на ЗМДТ, поради което е без самостоятелно юридическо значение. Определение № 8911 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 6594/2013 г. на ВАС касае предходно решение № 783-2/19.12.2012 г. на Общински съвет - Варна и не се отнася за решение № 912-8 по протокол № 16/27.03.2013 г. на Общински съвет - Варна, относно което административният съд се е произнесъл с решение № 1360 от 16.06.2015 г. по адм. д. № 794/2013 г., предмет на настоящото касационно производство, поради което могат да се направят други изводи във връзка с недопустимостта на жалбата. В този смисъл за недопустимост на жалба срещу решението на общинския съвет, с което са определени границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони на територията на общината е определение № 8532 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2013 г. Поради изложените по-горе съображения за недопустимост на съдебното производство и на разгледаната от административния съд жалба, постановеното решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Жалбоподателите искат присъждане на разноски в първоинстанционното производство, съгласно справка в размер на 630 лв., които не се дължат, тъй като се прекратява производството по подадената от тях жалба срещу решението на общинския съвет. Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение