Решение № 353 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 341/2008 г.

Решение № 353 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 341/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адв. С. Ц., срещу решение № 183 от 31.07.2007 г. по гр. д. № 2193/2003 г. на Софийския апелативен съд, ГК, I състав, в частта, с която се е произнесъл по иска срещу С. А. А. с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 29 274,18 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения-касационни основания по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по жалбата В. С. С., конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), чрез пълномощника му адв. А. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Другият ответник Ясен С. А., заместил в процеса починалия първоначален ответник С. А. А., не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок срещу подлежащо на касационен контрол по реда на ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК въззивно решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението по гр. д. № 1011/2001 г. на Софийски градски съд в частта за уважаване на предявения от [фирма] срещу С. А. А. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 29 274,18 лв., представляваща равностойността на липсващи движими вещи, ведно със законната лихва и разноски, и е отхвърлил същия иск. Въззивният съд е приел, че не е установено от събраните доказателства, че процесните вещи - посочени в уточнителната молба на ищеца от 11.10.2001 г., които са били негова собственост, към момента, когато ответникът С. А. е бил въведен във владение на магазина - 13.11.2000 г. и реално е имал достъп до помещението, са се намирали в него и са останали във фактическа власт на ответника, за да е имал възможност да се обогати. Затова е отрекъл наличие на обогатяване на ответника за сметка на ищеца, което обуславя изводът за неоснователност на иска. Жалбата е неоснователна. Изводът на въззивния съд за недоказаност на спорните обстоятелства относно наличието на процесните вещи към момента, когато първоначалният ответник е възстановил владението си върху магазина, е в съответствие с доказателствата по делото. Твърдението на касатора - ищец, че процесните вещи са идентични с посочените 19 стелажа и 2 пробни в протокола за опис по изп. д. № 4652/2000 г. на СИС при СРС, са недоказани. Описанието на процесните вещи в уточнителната му молба от 11.10.2001 г. в 34 пункта при съпоставка с описаните от съдия-изпълнител вещи без достатъчно индивидуализиращи белези не може да обоснове извод за идентичност. Показанията на свидетелите Б. и К. също не изясняват тези обстоятелства. Неоснователно се поддържа от касатора, че процесните вещи - описани в уточнителната молба, са съставните части на вещите, посочени в протокола на съдия-изпълнител. От събраните в инстанциите по същество доказателства не може да се направи такъв извод. При установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е направил законосъобразен извод за неосъществен фактически състав по чл. 59 ЗЗД, от което следва неоснователност на предявения иск. По изложените съображения не са налице заявените касационни основания и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.