Решение № 6459 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2014 г.

Решение № 6459 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6483/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Унипак" АД - гр. Павликени и със съдебен адрес в гр. София чрез процесуалния си представител адв. Димитър Добрев срещу решение № 68/05.03.2014 г., постановено по адм. дело № 730/2013 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № У47/0002/04.06.2013 г. на началника на Митница - Свищов, потвърдено с решение № 357/18.07.2013 г. на директора на Агенция "Митници" в частта по т. 1, с която е променена митническата стойност на стоките - резервна част за машина за биговане и щанцоване на хартия по ЕАД № 11BG004302Н0032375/16.11.2011 г. от 23 711,87 лв. на 64 528,31 лв. и за тази стока са определени нови задължения, както следва: мито в размер на 1 092,01 лв. и ДДС - 13 065,62 лв. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съществените материално-правни въпроси по делото е: 1). При внос на стоки на територията на Общността за свободно обръщение, когато плащането на цената на продавача - износител от трета страна (Китай) е извършено не от лицето, което оформя митническите формалности по вноса (в случая жалбоподателя "Унипак" АД), а от друго лице, което е също местно лице на Общността (холандското дружество "Браузе Юръп"), като липсват каквито и да било директни плащания от вносителя към износителя за внасяната стока, дали е от значение при определяне на т. нар. "действително платена цена" (по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността), сумата, която износителят е получил за своята стока с местоназначение Общността, при положение, че тази сума кореспондира с търговската фактура, съпровождаща стоката, която е издадена от износителя към вносителя - физически получател на стоката; 2). Дали при описаната ситуация "действително платената цена" е цялата сума, която вносителят е платил на третото лице от Общността, или това е онази част от цялата сума, която третото лице от Общността е платило на износителя от третата страна; 3). Изисква ли редакцията на чл. 29, § 3 (неправилно касационният жалбоподател е посочил чл. 29, ал. 3) от Регламент № 2913/92 на Съвета при определяне на т. нар. действително платена цена да се изследва въпросът за сумата, която получава износителя от третата страна за стоката си която изнася до местоназначение територията на Общността и 4). При продажба за износ с местоназначение Общността, дали "продавач" по смисъла на Регламент № 2913/92, е износителят от третата страна, който изнася стоката за Общността и е вписан като износител в съпътстващите стоката документи, необходими и послужили за оформяне на митническите формалности, или "продавач" е третото лице от Общността, което е договорило доставката от износителя към вносителя, получава от вносителя сума за тази стока, от която задържа част за себе си, а останалата плаща на износителя от третата страна. Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил горепосочените въпроси, но е стигнал до погрешни изводи. Аргументите за поддържаната от касатора теза, са посочени подробно в касационната жалба с искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на митническия орган. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург по поставените по-горе въпроси. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Добрев. Ответникът по касационната жалба началника на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Установено е от първоинстанционният съд, че "Унипак" АД като титуляр на режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба в РБ", е декларирал пред МБ - Горна Оряховица внос на стоки - резервна част за машина за биговане и щанцоване на хартия по ЕАД № 11BG004302Н0032375/16.11.2011 г. с държава на изпращане Китай с изпращач/износител Infotech (Shanghai) Co LTD - Китай. Установено е и, че декларираната митническа стойност от вносителя в посоченото ЕАД е 16 230 щатски долара при условия на доставката CIF - Павликени, като за нея е представена фактура без номер от 03.12.2011 г. Съдът е приел, че в рамките на последващия контрол на основание чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (Регламента) е извършена проверка, в хода на която е открита друга фактура № VF11-00068/16.12.2011 г. със стойност 32 392,80 евро и 600 евро разходи за доставка, издадена от "Brause Europe" ("Браузе Юръп") - Холандия. Съдът е приел за безспорно и установения факт по делото, че именно стойността на фактурата от холандското дружество жалбоподателят е платил и осчетоводил. Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че на основание чл. 29, § 3 от Регламента действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за в внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване задълженията на продавача. Според съда, след като по делото няма спор, че купувачът е платил за процесната стока, доставена му от Китай общо сумата от 32 992,80 евро, от които 32 392,80 евро стойността на внесената стока и 600 евро разходи за доставката, то това е действително платената цена. Обсъдени са от съда условията на плащане - 50 % от посочената по-горе стойност при поръчката на 26.08.2011 г., преведени от жалбоподателя на холандското дружество и 50 % след като стоката пристигне в България - в случая на 05.01.2012 г. отново платени на холандското дружество. За безспорно по делото съдът е приел, че стоката директно е пристигнала в България от Китай. Съдът е изложил мотиви, че след като процесната стока влиза за първи път на територията на Общността в България, като е доставена от Китай, то тя не е общностна, а нейната митническа стойност е цялата цена, която реално е платена за нея от жалбоподателя, независимо от това как е формирана цената и по-специално каква част от нея представлява цената на самия китайски износител. Съдът е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че митническата стойност на стоката е тази цена, която той е платил на китайския си доставчик чрез холандския му представител - 16 230 щатски долара, защото това не е цялата цена, която е платил за стоката. Изводите на съда, обусловили обжалвания пред настоящата инстанция правен резултат е, че действителната митническа стойност не е декларираната от жалбоподателя с процесното ЕАД, а цената, която е платил на холандския представител на износителя. Обжалваното решение е правилно постановено. Касационният жалбоподател в писмени обяснения в административното производство е заявил, че се е свързал с дружеството Infotech - Китай, откъдето са го насочили да се свърже с " Brause Europe" - Холандия за закупуване на резервна част за машина за биговане и щанцоване на хартия. В същите обяснения, са изложени твърдения, че посоченото холандско дружество е официален представител на китайския износител за Европа, но писмени доказателства за това не са ангажирани по делото. Писмени доказателства за възникналите търговски отношения между износителя Infotech - Китай и жалбоподателя, и последният с представителя на износителя "Brause Europe", Холандия - относно стойността на внесената стока, както и начините на плащане - каква сума да се плати на китайското дружество и каква на неговия представител, също липсват по делото. Съгласно чл. 349 ТЗ с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. При липсата за сключен комисионен договор, не може да се възприеме тезата за наличие на комисионна в полза на холандското дружество. Последното е спомогнало за осъществяване на плащане по сделката от купувача на стоката на износителя, който е от трета страна - Китай и няма никакви данни уговорката за цената да е станала директно между вносителя и износителя. Твърденията на касатора са, че износителят му е препоръчал да се обърне към неговия представител за Европа - холандското дружество, поради което той е договарял цената на стоката с последното, а не директно с износителя. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че митническата стойност на внесената стока директно от Китай е стойността по фактурата, издадена от холандското дружество. Твърденията на касатора, че една част от фактурираната стойност 32 992,80 евро представлява комисионна за холандското дружество, не са подкрепени с никакви доказателства. Такива, както вече се посочи не са ангажирани от касатора относно договорните отношения между него и износителя и с представителя на последния, поради което не може да се приеме, че именно сумата от 16 230 щатски долара, а не фактурираната и платена на холандското дружество 39 992,80 евро. Затова и са законосъобразни изводите на решаващия съд, че действително платената цена на холандското дружество е митническата стойност на стоката. В тази връзка съдът правилно е приложил чл. 29, § 3 от Регламента, според който в митническата стойност се включват всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата от купувача на продавача или от купувача на трето лице. В процесния случай е налице плащане от вносителя (купувач на стоката) на трето лице, което е на територията на Общността и последното практически е превело дължимата сума по сделката на износителя. Обстоятелството, че износителят е издал фактура на купувача не е доказателство, че платената цена за стоката е тази, а не цената по фактурата, издадена от холандското дружество, която е изплатена от касатора. Твърдението, че в нея влиза и сума, която представлява комисионна за посредника, не променя горния извод, предвид изложеното по-горе, че няма никакви писмени данни за наличие на правоотношение между комисионер и комитент. Дори и да се приеме, че са налице такива правоотношения, по делото няма никакви писмени данни, че е уговорена комисионна, нито има разграничение на комисионната (ако е налице такава) от сумата, представляваща цената на внесената стока. Разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Регламента предвиждат да е налице разграничение на разходите за доставки, вкл. и транспортните разходи, както и комисионните за покупката. Доказателства за такова разграничение по делото липсват, поради което правилно и митническите органи и впоследствие и съда са приели, че сумата от 32 992, 80 евро е действително платената цена, която е митническата стойност на внесената стока по чл. 29 от Регламента. Освен това по делото е установено, че именно сумата от 32 992,80 евро е осчетоводена от касационния жалбоподател и с нея стоката е заприходена при него като ДМА, а това е доказателство за реално платената цена, която съгласно чл. 29 от Регламента е действително платената цена, т. е. митническата стойност на внесената стока, която е трябвало да се декларира пред митническите органи. Искането на касационния жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС в Люксембург е неоснователно. По делото, както вече се изтъкна няма доказателства, че стоката по силата на ВОД от Холандия е въведена на територията на България, т. е. не се касае за общностна стока. Нещо повече, доказателствата по делото сочат, че стоката директно е транспортирана от Китай до България, поради което правилно е прието по делото, че е налице внос за българския купувач от трета страна. Холандското дружество е способствало за плащане само на цената, предвид твърденията на касатора, че китайското дружество му е препоръчало да се свърже с холандското дружество и чрез него е уговорена цената по сделката. Въпросите, които евентуално може да бъдат отправени като преюдициално запитване следва да бъдат по установени по делото факти, а не да са хипотетични. След като по делото няма доказателства, че холандското дружество е действало в качеството си на продавач в рамките на Общността, то и поставените въпроси за преюдициално запитване са некоректно зададени. Липсват каквито и да било данни относно договорени отношения между третото лице в Общността ("Браузе Юръп") и износителя, поради което твърденията за задържане на комисионна от холандското дружество остават извън предмета на спора. Фактурираната стойност от "Браузе Юръп" правилно решаващият съд е приел, че представлява действително платената цена за доставката от Китай чрез холандското дружество, след като няма доказателства уговарянето на цената да е станало директно между вносителя и износителя на стоката. При безспорно установено по делото, че стоката директно е пристигнала от Китай, която е трета страна по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДДС, то е налице внос от Китай - чл. 16, ал. 1 ЗДДС, а не вътреобщностно придобиване от Холандия, както е отчетена процесната доставка от касатора. В този смисъл настоящият съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, че митническата стойност на стоката е цялата цена, която е платена на холандското дружество по издадената от него фактура, тъй като е установено категорично по делото, че стоката не е доставена от китайското дружество на холандското нито физически, нито документално, и след това на касатора, поради което и не е меродавна цената, която е платена от холандското дружество на китайското. Уговорката между "Унипак" АД и "Браузе Юръп" за начина на плащане - 50 % от уговорената цена при поръчката на стоката и 50 % при пристигането й на територията на България, води до категоричен извод, че именно това е действително платената цена, като остава без значение обстоятелството каква сума холандското дружество е задържало за себе си и каква сума е превело на китайското дружество. Този извод съдът прави предвид твърдението на касатора, че не са ангажирани доказателства, че той е договарял цената на стоките с китайския износител, а последният му е указал да се свърже с холандското дружество. Нещо повече, при фактурирането на стоката липсва каквито и да било разграничение по смисъла на чл. 33 от Регламента. На практика, както правилно е приел и решаващият съд относно митническото деклариране при пристигането на стоката в България, неправилно "Унипак" АД не е декларирал 50% от общата стойност на стоката след доставката й, т. е. не е извършил коригиране на декларираните само първоначалните 50 % от цената. В този смисъл доказателствата по делото изцяло съответстват на разпоредбата на чл. 29 от Регламента, която като такава с директен ефект ясно и категорично установява какво представлява действително платена цена и правилно е приложена от първоинстанционния съд, което и не налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение