Решение № 5686 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12856/2009 г.
ВАСIII отделение03.05.2010 г.докладчик т Пенка Иванова
Диспозитив
Отхвърля искането на "Релакс парк" ЕООД, за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 4422/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5686 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12856/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Релакс парк" ЕООД, чрез управителя му Николай Симеонов Миленков за отмяна на влязлото в сила решение № 32 от 18.05.2009 г., постановено по адм. д. № 4422/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. В молбата се излагат съображения за наличието на отменително основаниe по чл. 239, т. 1 АПК, предвид наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. В подкрепа на искането молителят представя 3 бр. нотариални акта за покупко-продажба на недвижим имот. Ответникът - кмета на Столична община, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище, с което оспорва молбата. Върховният административен съд, трето отделение, като обсъди данните по делото и доводите изложени в молбата за отмяна, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че "Реалакс парк" ЕООД е обжалвало пред АС - София-град заповед № РД-40-23 от 29.04.2008 г. на кмета на Столична община, изменена със заповед № РД-40-27 от 25.08.2008 г. в частта, в която е определен размера на паричното обезщетение за отчуждени 3247 кв. м, представляващи част от ПИ 399 в кв. 58 и 82а по плана на гр. София, м. "Манастирски ливади - изток". По делото е била назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е трябвало да даде заключение относно пазарната цена на процесния имот към датата на издаване на оспорената заповед. Съдът е изложил подробни мотиви относно причините да приеме за вярна изготвената експертиза. С решението, чиято отмяна се иска е изменена обжалваната административна заповед в частта, в която е определен размера на паричното обезщетение, дължимо на жалбоподателя за отчуждаването на собствения им имот, като е увеличен същия от 912578 лв. на 947929,18 лв. В настоящото производство молителят твърди, че представените с молбата за отмяна 3 бр. нотариални акта за покупко-продажба на недвижим имот съдържат данни относно действителната пазарна цена за имоти сходни с процесния. Твърди се още, че тези документи представляват нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото. Текстът на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК дава възможност на страните да поискат отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай така представеното писмено доказателства не представлява ново доказателство, което не е могло да бъде известно на страната. Имотния регистър е публичен и достъпен до всички и ако молителят бе положил грижата за добре водене на делото, е могъл да се снабди своевременно със сега представените нотариални актове. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. Не е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1от АПК за отмяна на процесното влязло в сила решение на Административен съд - София-град, поради което молбата за отмяна подадена на това основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. Останалите оплаквания са за неправилност на решението и представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същите не подлежат на разглеждане в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влязло в сила решение. По изложените съображения, Върховния административен съд, трето отделение