Решение № 13071 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2013 г.

Решение № 13071 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Тодорова Дочкова от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Лиляна Божилова, против решение от 1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 04157/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение. С него е отхвърлена жалбата на Ангел Григоров Дочков, Маргарита Тодорова Дочкова, Валери Николов Григоров и Гергана Николова Евтимова против заповед № РД-09-692/30.08.2005 г. на кмета на Столична община, район "Люлин". В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед № РД-09-692/30.08.2005 г. на кмета на Столична община, район "Люлин". Ответниците - кметът на Столична община, район "Люлин", Ангел Григоров Дочков, Валери Николов Григоров и Гергана Николова Евтимова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба против заповед № РД-09-692/30.08.2005 г. на кмета на Столична община, район "Люлин". С нея на основание чл. 14, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ е одобрено решение на назначената комисия за определяне на застроената част от имот пл. № 36, к. л. 171/193, попадащ в плана за регулация на местност "Сливница". С него е определена цялата площ на имота от 7570 кв. м като застроена. С обжалваното решение от 1.03.2010 г., постановено по адм. дело № 04157/2006 г. Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил жалбата на Ангел Григоров Дочков, Маргарита Тодорова Дочкова, Валери Николов Григоров и Гергана Николова Евтимова против заповедта на кмета на Столична община, район "Люлин". За да постанови този акт Софийски градски съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган по делегация от кмета на Столична община. Спазени били и административнопроизводствените правила по нейното издаване. Освен това заповедта била и материално законосъобразна. В тази насока първоинстанционният съд е развил доводи, че имотът е бил отреден за жилищно строителство, включващо както изградените жилищни блокове, така и озеленените площи и съответната инфраструктура. В случая върху част от имота имало озеленени площи, които били част от жилищното строителство, свързано с естетизиране на околната среда. Мероприятието "озеленяване" било изцяло реализирано. Друга част от имота била заета от асфалтови алеи, които били елементи от инфраструктурата по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. А в останалата част имотът бил застроен, което не се оспорвало в тази му част. Затова цялата площ на имота била застроена, поради което правилно била определена като такава от назначената комисия. Затова и обжалваната заповед, с която е одобрено решението на назначената комисия, била законосъобразна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания, които да изискват отмяната му. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно производство, част от производството по земеделската реституция, в което производство страни са заявилите реституционните претенции бивши собственици на земеделските земи /и техните наследници/ и съответните административни органи, компетентни да се произнесат. Съдът правилно е приел, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият релевантен за спора факт е съществуващото фактическо застрояване върху имота, респективно - наличието на свободни площи. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският градски съд точно е спазил съдопроизводствените правила и е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства. Основното възражение на касаторките е против изводите на съда по отношение на светлокафяво оцветената част от скицата на вещото лице, за която в обжалваното решение е прието, че не е свободна от застрояване. Първоинстнационният съд се е съобразил с приетите СТЕ, според които спорната площ от 2225 кв. м представлява тревна площ с оформена асфалтирани алеи и детски съоръжения. Касае се за междублоково пространство и изграждането на тревни площи с алеи съставлява част от вертикалната планировка на жилищния комплекс, а озеленяването е елемент от жилищното строителство. В касационната жалба се развива тезата, че за спорната площ от 2225 кв. м няма отреждане. От съществено значение в случая е обстоятелството, че в производството по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ въпросът за законността на строежите не се изследва, защото заповедта на кмета отразява единствено правнорелевантния въпрос относно наличието на фактическо застрояване. Затова обстоятелствата във връзка със законността и спазването на всички нормативни изисквания, отстъпено право на строеж и започване на законно разрешен строеж не са предмет на процесното производство. Също неоснователно е становището на касатора за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отсъствие на един от членовете на назначената комисия, чието решение е одобрено с процесната заповед на кмета на Столична община, район "Люлин". Посоченото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на оспореното решение. Касае се за седемчленна комисия, при която при вземане на нейното решение са участвали шестима члена. Независимо от отсъствието на седмия чл. не би могло да бъде взето различно решение, с различно съдържание. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,