Решение № 13527 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1068/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ С. С. срещу Решение 964 от 05.12.2023 г. на Административен съд (АС) - Хасково по адм. дело 654/2023 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ С. С. срещу Отказ за предоставяне на временни табели peг. 125300-8157 от 11.05.2023 г. издаден за началник сектор Пътна полиция (ПП) към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково. Касационният жалбоподател - ЕТ С. С. счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че на 26.04.2023 г. подал заявление за предоставяне на един комплект временни табели за автомобили, собственост на търговеца, придружено с изискуемите документи. Издадените за автомобила временни табели с номер 012В584, валидни до 30.09.2023 г., се намират в сектор ПП при ОДМВР Хасково. Те са отнети без никакъв документ издаден или връчен на ЕТ С. С., в който да бъдат изложени ясни фактически и правни основания за отнемането на табелите. Изложеното в писмото, че е нарушил чл. 30, ал. 14, т. 2 и чл. 17 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба 1-45/Наредбата) не отговаря на действителната фактическа обстановка. Против ЕТ С. С. не е съставян и връчван акт за установяване на административното нарушение (АУАН) или друг акт за констатирано нарушение. В отказа е посочено, че на основание чл. 30, ал. 20 от Наредба 1-45 има право на нови временни табели шест месеца след изтичане на срока на последния комплект издадени такива. Налице е противоречие между изложеното в отказа и изложеното в Наредбата. В отказа не е посочено, че са отнети табели, нито кога и за какво, за да се поставя условието за изтичане на срок от шест месеца. Съгласно процедурата, уредена в чл. 30 от Наредба 1-45 административният орган е длъжен да предостави временни табели на търговец ако са изпълнени изискванията на Наредбата, като той не разполага с оперативна самостоятелност за преценка дали да предостави табели или не. Изпълнил е всички изисквания на предвидената процедура по Наредба 1-45. Съгласно чл. 30, ал. 14 от Наредбата, при установяване на пропуски в документацията или изискванията за получаване на временни табели с регистрационен номер заявлението ведно с подадените документи се връщат на подателя с мотивирано уведомително писмо. За да издаде обжалвания отказ органът е приел, че са налице пропуски в документацията, но не е посочил такива. Връщането на заявлението съставлява незаконосъобразен отказ от предоставяне на временни табели за упражняване на дейността на ЕТ С. С., който е не санкциониран за нарушение. В мотивите на съда недопустимо е коментирано писмо от 06.06.2023 г., което не е предмет по делото и няма отношение към постановения отказ. Съдът недопустимо се е произнесъл в решението по факт, който не е от предмета на спора, а именно има ли извършено нарушение от страна на лицето Р. К.. От решението на съда не се установява какво приема за установено и какво не, кои факти приема за доказани и кои не. Не е посочено въз основа на кои доказателства е обосновано решението. Изложените в решението изводи противоречат на фактите и доказателствата събрани в производството. Недопустимо съдът самостоятелно извлича и определя каква е волята на административния орган при постановяване на отказа, като тълкува разпоредбите на чл. 30, ал. 8 от Наредба 1-45 в полза на административния орган без да има позоваване от негова страна. По този начин съдът оправдава липсата на задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 АПК. Решението не отговаря на изискванията за съдържание посочени в чл. 172а, ал. 2 АПК. Прави искане решението да бъде отменено, да се отмени оспореният отказ и да бъде задължен административният орган да предостави един комплект временни табели за придвижване на автомобили собственост на ЕТ С. С.. Ответникът началникът на сектор Пътна полиция (ПП) в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 26.04.2023 г. в сектор ПП към ОДМВР - Хасково от ЕТ С. С., ЕИК 126004665, е подадено заявление за предоставяне на един комплект временни табели с регистрационни номера за придвижване на автомобили, негова собственост. С Писмо, peг. 125300-8157 от 11.05.2023 г. издадено за началник СПП към ОДМВР - Хасково заявителят е уведомен, че на основание чл. 30, ал. 18 от Наредба 1-45 нови временни табели с регистрационен номер и разрешение за временно движение се издават само след връщане на тези с изтекъл срок, а неговите номера са в срок до 30.09.2023 г. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 30, ал. 14, т. 2 и ал. 17 от Наредба I-45. Изложено е, че съгласно чл. 30, ал. 20 от Наредба I-45 има право на нови временни табели 6 месеца след изтичане на срока на последния комплект издадени такива. Поради тази причина му е върнато подаденото заявление, заедно с приложените материали към него. Първоинстанционният съд е изложил, че писмото по съществото си представлява отказ за предоставяне на временни табели с регистрационен номер. Съдът е посочил, че по делото е приет Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 025826 от 01.06.2023 г., съставен на С. Х. С., ЕТ С. С., за извършено нарушение на 17.03.2023 г. на чл. 30, ал. 14, т. 2 и ал. 17 от Наредба I-45, в който е посочено, че временните табели с 012В584 били предадени от Р. К. (протокол за доброволно предаване). Прието е Наказателно постановление (НП) 23-1253-001083 от 10.07.2023 г., с което въз основа на посочения АУАН, е наложено административно наказание глоба на С. Х. С., и доказателства за оспорването му пред Районен съд Хасково. Прието е постановление на прокурор при Районна прокуратура - Хасково от 11.05.2023 г. за отказ да бъде образувано досъдебно производство. Приет е АУАН 339001 от 06.04.2023 г., съставен против Р. Я. К. за това, че управлява нерегистриран лек автомобил, за който не представя документи за собственост и не е попълнена пътна книжка, и в който не присъства лицето, на което са представени временните табели - нарушение на чл. 30, ал. 14, т. 2 от Наредба I-45, за което впоследствие не е издадено НП. Приета е докладна записка от 10.07.2023 г. на ст. инспектор началник група ОПТПАНДИАД и писмо от 18.07.2023 г. на началник СПП при ОД на МВР Хасково. С Писмо, peг. 125300-9519 от 06.06.2023 г., началникът на сектор ПП към ОДМВР - Хасково е уведомил С. Х. С., че не е бил в управлявания на 17.03.2023 г. от Р. Я. К. автомобил, на който били поставени временни табели с peг. 012В584 и не е била попълнена пътната книжка съгласно изискванията на чл. 30, ал. 17 и ал. 14, т. 2 Наредба I-45, за което бил съставен АУАН, и поради това има право на нови табели 6 месеца след изтичане на срока по чл. 30, ал. 20 от Наредба I-45. От свидетелските показания на Р. Я. К. съдът е установил, че на 17.03.2023 г., между 19:30 и 20:00 часа, отишъл в автокъщата на ЕТ С. С., като проявил интерес към автомобил - бял Мерцедес С-250. Той бил отворен, ключовете били вътре, качил се и решил да направи едно завойче, въпреки че С. С., с който били приятели, имал работа. На спускане по бул. Освобождение преди Илинден от дясната страна го спрял патрул, като в резултат му съставили фиш и свалили табелите. Допълва, че не е казал на С. С., че тръгва с автомобила, тъй като се познават, приятели са, но не знаел, че същият следва да присъства в автомобила и да попълва някаква книга. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган при условията на заместване, по силата на заповед от 27.04.2023 г. на директора на ОДМВР Хасково. Анализирал е разпоредбите на чл. 30, ал. 1, 3, 8, 13, 14, 17, 18 и 20 от Наредба 1-45. Изложил е, че на 26.04.2023 г. ЕТ С. С. е подал заявление за получаване на временни табели с регистрационен номер съгласно чл. 30, ал. 3 от Наредба I-45, по отношение на което е обективиран в оспореното писмо отказ. При постановяването на отказа органът не се е позовал на чл. 30, ал. 8 от Наредба I-45 за връщане на подаденото заявление, но същата е приложима. Изложил е, че от административния акт не се установява, кои са номерата на временните табели, чийто срок е до 30.09.2023 г., но с оглед на представените доказателства се касае за временни табели с peг. 012В584. Счел е, че е налице предпоставката за отказ за издаване на нови временни табели с регистрационен номер и разрешение за временно движение, посочена в чл. 30, ал. 18 от Наредба I-45. Посочил е, че по делото е безспорно установено, че към датата на издаване на оспорения акт е било извършено нарушение от страна на Р. Я. К., който е управлявал МПС с временни табели без в същия да присъства лицето, по отношение на което те са издадени, и без да е попълнена пътна книжка. Съдът е изложил, че в оспорения акт не са посочени основанията по чл. 30, ал. 19 от Наредба I-45 и дали е налице извършване на нарушенията чл. 30, ал. 17 и ал. 13 във връзка с ал. 14, т. 2 от Наредба I-45., т.е. че временните табели не са използвани по установения ред. Предвид обаче приложената преписка, според съда, се установява безспорно, че временните табели с peг. 012В584, предоставени на ЕТ С. С., са предадени на 17.03.2023 г. Счел е за ирелевантно за производството дали отнемането на тези табели е било в съответствие със закона и последица от извършването на кое нарушение е осъществено то. Приел е, че е от значение обстоятелството, че табелите са отнети, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да откаже издаването на временни табели, когато не е изтекъл срокът от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. В случая срокът по чл. 30, ал. 20 от Наредба I-45 не е бил изтекъл, поради което е налице предпоставката за непредоставяне на временни табели с регистрационен номер. Въз основа на изложеното е направил извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е неправилно Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводи в подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което не е подкрепено с конкретни довод, а само касаторът е този, които може да дефинира кои процесуални правила счита, че съдът е нарушил по отношение на него. С оглед на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не се произнася служебно по порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдът не дължи произнасяне по този твърдян порок. Доводите за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост съдът ще разгледа едновременно. Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и процесният, тъй като е издаден от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, права и законни интереси на бенефициера, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК. Второто изискване на чл. 146 АПК е изискването за форма. Безспорно процесният акт е издаден в исканата от закона писмена форма чл. 59, ал. 1 АПК. Но разпоредбата на алинея 2 на чл. 59 АПК изрично сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той трябва да има точно определено съдържание. В точка 4 на алинея 2 на чл. 59 АПК законодателят е поставил изискването актът да съдържа фактически и правни основания. Правните основания са тези, които сочат целта на индивидуалния административен акт, т. е. целта, с която органът упражнява предоставеното му от държавата правомощие, предоставената му от държавата власт. Ако органът не е посочил правно основание или ако фактите, установени по делото, не съответстват на юридическите факти, визирани в сочената правна норма, органът не би могъл законосъобразно да постигне исканата цел. Фактическите основания са това, което дава основание на органа да упражни правомощието си като постанови съответния акт. Без фактите съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на правомощието, т. е. налице ли са визираните в правната норма юридически факти. Поради тази цел и тази същност на фактическите и правни основания тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни конституционното си право на защита в обема, който Конституцията му гарантира, така и съдът да изпълни конституционното си задължение да осъществи контрол за законност на акт. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта. Съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредба I-45 (в релевантната към датата на издаването на акта редакция) на лице търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година. Временните табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. В чл. 3, ал. 3 от Наредбата е регламентирано, че за получаване на временни табели с регистрационен номер лицето по ал. 1 подава заявление, придружено с посочените в разпоредбата документи. При установяване на пропуски в документацията или изискванията за получаване на временни табели с регистрационен номер заявлението ведно с подадените документи се връщат на подателя с мотивирано уведомително писмо (чл. 30, ал. 8 от Наредбата). Както е посочил и първоинстанционният съд, производството пред административния орган е започнало по подадено на 26.04.2023 г. заявление в сектор ПП към ОДМВР - Хасково от ЕТ С. С., за предоставяне на един комплект временни табели с регистрационни номера за придвижване на автомобили, негова собственост. С оспорения в първоинстанционното производство Отказ, peг. 125300-8157 от 11.05.2023 г. издаден за началник СПП към ОДМВР Хасково, заявлението, заедно с приложените към него материали, е върнато на търговеца. Като правно основание за постановяване на отказа от административния орган са посочени разпоредбите на чл. 30, ал. 18 от Наредба 1-45, на чл. 30, ал. 14, т. 2 и ал. 17 от Наредба I-45 и на чл. 30, ал. 20 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 18 от Наредба 1-45, съставляваща първото посочено от органа правно основание за отказ, след изтичане срока за ползване на временните табели с регистрационен номер и разрешението за временно движение лицето по ал. 1 връща табелите в съответния отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР, в което е седалището му. Отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР и ОДМВР уведомява ГДНП за върнатите и унищожени временни табели с регистрационен номер, на които срокът за ползване е изтекъл. Нови временни табели с регистрационен номер и разрешение за временно движение се издават само след връщане на тези с изтекъл срок. Като фактическо основание за отказа е посочено единствено, че номерата на търговеца са със срок до 30.09.2023 г. Видно от разпоредбата, същата е приложима в случаите, в които временните табели са във владение на лицето, което следва да ги върне в съответния отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР или ОДМВР. В настоящия случай от органа не е посочено върнати ли са притежаваните от ЕТ С. С. временни табели. Не е посочено и дали същите са били във владение на търговеца или са му били отнети към момента на подаване на заявлението и издаването на акта (каквото е неговото твърдение). Не е отразено кой е номерът на притежаваните от търговеца временни табели, за да може да се извърши проверка относно направената в акта констатация, че те са в срок до 30.09.2023 г. Като следващо основание за постановяването на отказа е изложено, че от ЕТ С. С. са нарушени разпоредбите на чл. 30, ал. 14, т. 2 и ал. 17 от Наредба I-45. Съгласно чл. 30, ал. 14, от Наредбата, в дневника и пътната книжка се отразява следната информация: в пътната книжка дата на ползване на табелите; пореден номер от дневника; марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното ПС; маршрут и цел на придвижването; час на излизане и час на връщане; име и фамилия и подпис на водача; пътната книжка се носи винаги при използване на ПС с временни табели с регистрационен номер и данните от пътната книжка трябва да съответстват на данните, записани в дневника (т. 2). Разпоредбата на чл. 30, ал. 17 от Наредбата регламентира, че при използването на превозни средства с временните табели с регистрационен номер в превозното средство (или в теглещото МПС) задължително присъства представител на лицето по ал. 1, на което са предоставени табелите. В оспорения в първоинстанционното производство административен акт липсват каквито и да било фактически установявания относно твърдените от органа нарушения. Не е посочено в какво се изразяват последиците от нарушенията и съставляват ли те основание за постановения отказ. Съгласно чл. 30, ал. 20 от Наредба I-45, също посочена в административния акт като основание за отказ, на лице, на което са отнети временните табели с регистрационен номер по реда на ал. 19, не се предоставят други такива в срок от 6 месеца от изтичане срока на последния комплект издадени временни табели с регистрационен номер. От органа е посочено, че лицето има право на нови временни табели 6 месеца след изтичане на срока на последния комплект издадени такива, но липсват твърдения временните табели да са отнети по реда на ал. 19, което е регламентираната в разпоредбата предпоставка, за да може същата да бъде приложена. Видно от съдържанието на оспорения индивидуален административен акт органът не е посочил каквито и да било фактически основания за издаване на акта. Вярно е, че органът е представил по делото административната преписка, но това не го освобождава от задължението да посочи конкретно и достатъчно подробно кои са фактите, въз основа на които формира фактическия си извод за постановеното от него връщане на заявлението. Съдът е направил анализ на фактите и е извел онези факти, чиято съвкупна преценка води до фактическия извод на органа, но съдът не може вместо органа да избира факти от представените му, които обосновават фактическия извод на органа. Фактите трябва да бъдат подробно и ясно посочени от органа в акта му, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност и за да може адресатът на акта да осъществи ефективно защитата си. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания на акта е на органа, но те трябва първо да бъдат посочени в акта му. Според Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акта, но най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия орган. В настоящия случай в административния акт липсва позоваване на други приложени по делото документи, а наред с това не се установява фактически основания за връщане на заявлението на търговеца да са изложени от органа в някой от тях. Видно от изложеното оспореният индивидуален административен акт не съдържа фактически основания за издаването му. Това прави актът постановен в нарушение на чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нарушението прави актът незаконосъобразен. Първоинстанционният съд, като не е установил този порок на акта, е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен Отказът за предоставяне на временни табели peг. 125300-8157 от 11.05.2023 г. издаден за началник сектор ПП към ОДМВР Хасково. Тъй като административното производство е започнало по искане на касатора, съдът следва да върне преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 АПК съдът следва определи и срок на органа за произнасяне по заявлението на ЕТ С. С. за предоставяне на временни табели. Същият съдът определя на 14 дни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 174 АПК Върховният административен съд