Решение № 13651 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2014 г.

Решение № 13651 от 14.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Бен Огбо Амбрусе - гражданин на Руанда, против решение № 6725 от 06.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6440 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебния акт. Счита, че фактическите и правните изводи на съда са необосновани и постановени в нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Бен Огбо Амбрусе се явява и се представлява от адвокатите Янев и Бързаков. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Бен Амбрусе - гражданин на Руанда, срещу решение № 788 от 04.06.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на базата на дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в страната, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Амбрусе предоставяне на статут на бежанец, тъй като посочените от него причини за нежеланието му да се завърне в държавата си по произход: опасения, че ще бъде преследван от полицията за извършени от него закононарушения - междуличностен конфликт за спор за земя, завършил с убийство, остават извън основанията за предоставяне статут на бежанец на чужденеца, изчерпателно изброени в чл. 8 от ЗУБ, и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето му. Административният съд - София-град, се позовава на искането на правителството на Руанда да се приложи "клаузата за прекратяване", според която международната закрила за защита на специфична група от бежанци се прекратява. ВКБООН на 31.12.2011 г. е обявил прилагането на тази клауза от Конвенцията за статута на бежанците по отношение на бежанците от Руанда с оглед стремежа на правителството на страната да предостави възможност на руандийските бежанци да се приберат в страната си. Съдът е приел, че в страната не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което при завръщането си в страната чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание - т. е. не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административния съд - София-град. Правилно АССГ е приел, че на базата на всички събрани доказателства по отношение на касатора не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Правилно съдът е възприел и мнението на административния орган за недостоверност на бежанската история на чужденеца - от една страна, а от друга, дори тази бежанска история да се приеме за достоверна, съдът правилно е заключил, че същата отново не обосновава наличие на основания за предоставяне на статут на бежанец. Обосновано АССГ е стигнал до извода, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец по смисъла на ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. При анализ на изложените от чужденеца причини да напусне страната си съдът обосновано е посочил, че липсват посочените по-горе обстоятелства. Няма и доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение, че в Руанда чужденецът е бил подлаган на преследване по посочените причини, при противоречивите обяснения, които той дава. Затова обоснован е и изводът на съда, че изложените от административния орган изводи за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец са основателни. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ искането за предоставяне на хуманитарен статут трябва да се основава на наличие на принуда върху чужденеца да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Задължение на молителя е да обоснове своята молба, а компетентният орган оценява с негово сътрудничество наличието на посочените условия. Съдът мотивирано в решението си е посочил, че от събраните по делото доказателства и от общодостъпните източници на информация е видно, че Бен Огбо Амбрусе - гражданин на Руанда, народност - ядара, религия - християнин католик, неженен, не е убедителен в твърденията си, че ако се завърне в страната си, ще бъде подложен на нечовешко отношение или ще бъде убит. Не е установено също така да е бил подложен на преследване заради религиозна или етническа принадлежност или политически възгледи. Няма преки доказателства за отправени към него заплахи с оглед личността му. Не е имал проблеми с властите в Руанда, не е бил преследван, арестуван или осъждан. Не е участвал в мероприятия, насочени срещу властите. Няма данни да е бил арестуван или задържан по политически причини. Видно от справката в преписката на ДАБ, в Руанда действително стават нечести нападения срещу политически фигури и служители на органите за сигурност. Налице е известен риск от извършване на бомбени атентати, но насилието не се определя като безогледно. Съществуват спорадични актове на насилие, които не могат да се характеризират и оценят като продължителен въоръжен конфликт. При положение че не е установено наличие на висока степен на риск в държавата по произход, че не са представени доказателства за сериозни основания, за да се приеме, че касационният жалбоподател е обект на заплаха и само поради присъствието му там животът му е застрашен, то правилно е преценено както от административния орган, така и от първата съдебна инстанция, че липсват основания за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарен такъв. Самият касатор е заявил, че напуснал Руанда след заплахи от човек на име Джеймс, поради общата обстановка и войната в родината му по произход и опасността от страна на този човек за разправа с него и със семейството му заради възникналия спор за собственост на земя. В мотивите на оспорения съдебен акт са посочени и обсъдени всички относими за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. Подробно са обсъдени всички правно релевантни факти и обстоятелства, като правилно е преценена молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут на касационния жалбоподател и от гледна точка на установените в чл. 8, чл. 9 ЗУБ предпоставки съобразно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, направено с решението на СЕО от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г., както и предоставената от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски фонд" при ДАБ справка на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд". Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последните официални справки и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация, т. е. не е налице необоснованост на оспореното решение, така както се твърди в касационната жалба. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административния съд - София-град, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,