Решение № 14776 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2010 г.

Решение № 14776 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на "Ес Пи Дивелопментс" ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество "Саздов и Петров" срещу решение № 273/8.03.2010 г. по адм. д. № 3807/2009 г. на Административен съд, София-град, I отделение, 8 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ от касатора. Приел, че иска е процесуално допустим поради наличие на предпоставката на чл. 204, ал. 1 АПК, тъй като е предявен след отмяна по съответния ред на адм. акт, от който се претендират вреди. Не е налице специален ред, по който страната в оспорване на адм. акт по административен ред може да търси направените по повод на това оспорване разходи. При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила тези разноски, остава единствената възможност да ги претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обсъждайки наличието на трите елемента, посочени в този текст, съдът приел че не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и претендираните имуществени вреди, представляващи направени разноски по обжалване на Ревизионния акт по административен ред. Заплатеният хонорар за адвокатско възнаграждение не е вреда по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт. В случая направените разноски за адв. възнаграждение, произтичат от договорно правоотношение между адвоката и лицето, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Този ред за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и те не подлежат на обезщетение по ЗОДОВ. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение като краен резултат е правилно, но постановените мотиви са противоречиви и неправилни. След като съдът приема, че иска е допустим, поради наличие на предпоставката на чл. 204, ал. 1 АПК и за ищеца не е налице друга правна възможност да търси направените от него разноски по оспорване на РА по адм. ред, накрая приема, че разноските произтичат от договорно правоотношение между адвокат и клиент и съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ този закон не се прилага, разноските не подлежат на обезщетение по ЗОДОВ. Следва да бъдат изложени други мотиви по съществото на спора. Претендират се направени разходи за адвокатска защита, за да бъде отменен РА в оспорването му по административен ред. Тези разходи действително имат договорен характер между адвокат и клиент. Не произтичат пряко и непосредствено от отменения РА, за да обосноват приложението на ЗОДОВ. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последици от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени вреди, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение