Решение № 773 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 618/2009 г.

Решение № 773 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 618/2009 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 250 във вр. чл. 290 ГПК. Постъпила е молба от В. И. Б. от [населено място], чрез пълномощника му адв. С. Б. от АК-Ш., с искане да се допълни решение № 352 от 13.07.2010 г. по настоящото дело, "като съдът се произнесе по всички посочени в исковата молба няколко алтернативни правни основания", конкретизирани в молбата по чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 30, ал. 2 ЗС или като иск за пропуснати ползи от деликт. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника адв. Н. Н. Молбата за допълване на решението е постъпила в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Въпросът за правната квалификация на иска е обсъден в основното решение, като е изяснено принципното положение, че тя се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т. е. от твърдяното спорно материално право /П № 2/77 г. ПлВС/. Изложени са мотиви за това, че въззивният съд не е разгледал иска на непредявено основание и правилно го е квалифицирал по чл. 31, ал. 2 ЗС /каквато квалификация му е дал и самият касатор/, щом в исковата молба се твърди и в хода на делото се установява, че имотът се ползва лично от съсобственика съобразно предназначението му. Ищецът е заявил, че претендира обезщетение за това, че е бил лишен от възможност да ползва съсобствената част от имота си, тъй като той се стопанисва изцяло от друг съсобственик, но не и за естествените и граждански плодове, които той дава. О. по-малко може да се приеме, че искът е за граждански вреди от деликт, тъй като това основание нито юридически, нито фактически е обосновано или споменато в хода на делото. Едва в настоящата молба се въвежда довод, че искът е следвало да се разгледа на няколко основания едновременно, т. е. че се касае до обективно съединяване на искове. О. по-малко може да се приеме, че такова съединяване е направено с исковата молба, където дословно е посочено, "че ответното дружество дължи обезщетение на доверителя ми като съсобственик за ползата, от която е бил лишен. За "писмено поискване" по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се зачетат трите искови молби" по предходни дела между страните. Върховният касационен съд е формирал воля относно целия спорен предмет. Изложил е нарочни съображения за правната квалификация на иска и е мотивирал изрично становището си за неговата неоснователност, което е обусловено от липсата на покана за процесния период. Това е бил основният спорен въпрос в хода на съдебното производство и в тази насока са били насочени доказателствените усилия и доводите на ищеца, сега молител, включително и в касационната жалба. Очевидно с молбата за допълване на решението се цели преразглеждане на постановения резултат, но това е недопустимо дори и при основателно искане за допълване на решението, тъй като то трябва да се съобрази със забраната на чл. 246 ГПК. Неоснователно е искането за изменение на решението в частта за разноските. То е основано на твърдението, че не е представен списък на разноските, направени от ответника в касационното производство. Съгласно чл. 80 ГПК обаче непредставянето на списък има за последица необжалваемост на решението в частта за разноските от страната, която е поискала присъждането им, но не и недължимост на присъдените с решението разноски. Съдът не присъжда разноски за това производство поради липса на данни за такива. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на ТРЕТО гражданско отделение