Решение № 15467 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2010 г.

Решение № 15467 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5385/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Перник против решение № 43 от 17.03.2010 г. по адм. дело № 542/2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена заповед № 47 от 09.12.2009 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Емануил Ветков Сотиров е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Перник да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Перник е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) кметът на общината е орган по назначаването) и при спазване на административнопроизводствените правила. В случая следва да се приеме, че е спазено и изискването за форма на административния акт, посочени в чл. 108 от ЗДСл - заповедта е в писмена форма и съдържа изброените в текста реквизити. Посочването на правното и фактическо основание са всъщност мотивите на органа да издаде административния акт, поради което следва да се приеме, че формалните изисквания за постановяване на заповедта за изпълнени. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че оспорената заповед № 47/09.12.2009 г. на кмета на Община Перник за прекратяване на служебното правоотношение на Емануил Сотиров на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е издадена без да са осъществени материалноправните основания за това. За да се приеме, че условията на цитираната разпоредба са изпълнени следва да се установи, че служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според цитираните норми право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива с навършването на 63 години за мъжете, при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 100. В случая законосъобразно първоинстанционният съд приема, че тези предпоставки не са изпълнени. Служебното правоотношение на ответника по касация е прекратено, считано от 11.12.2009 г., без да са осъществени посочените по - горе кумулативни изисквания. Към посочената дата ответникът по касация, който заема длъжността "директор" на дирекция "Административно - правно, информационно и техническо обслужване" в община Перник, е на възраст 59 години, 7 месеца и 2 дни и има общ осигурителен стаж от трета категория труд 39 години, 2 месеца и 15 дни (заключение, основно и допълнително на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза), т. е. служителят не отговаря на изискването за възраст, предвидено в чл. 68, ал. 2 от КСО. След като към датата на уволнението изискването за възраст, предвидено в кодекса не е осъществено, то правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е възникнало, а следователно не са осъществени и материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради това като достига до извод, че служебното правоотношение на Сотиров е прекратено без да са изпълнени условията на чл. 106, ал. 1, т. 5 от закона, заповедта, издадена от органа по назначаването е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, първоинстанционният съд постановява съдебен акт, който кореспондира с нормативната уредба. Правилно е и заключението, че в случая разпоредбата на § 4 от ПЗР на КСО не може да намери приложение и за обоснове законосъобразност на издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО дава право на лицата, работили 15 години при условията на втора категория труд да се пенсионират, ако отговарят на изискванията на чл. 68 от КСО при навършване на 57 години за мъжете. Текстът създава правна възможност в интерес на осигуреното лице, което ако желае може да се пенсионира по-рано в сравнение с регламентираното в общите изисквания на кодекса. Това е право, предвидено в защита интересите на осигуреното лице, което може да се упражни от него, но не и едностранно от работодателя, респ. от органа по назначаването. В подкрепа на този извод е и нормата на § 4, ал. 4 от ПЗР на КСО, която урежда последиците от упражняване на правото на по- ранно пенсиониране. Следователно наличието на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не овластява органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение, поради което не може да обоснове законосъобразност на издадената заповед. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че решението на Административен съд - Перник е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да мотивират извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на закона и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски, Община Перник следва да заплати на ответника по касация сумата 300.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,