Решение № 14932 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2014 г.

Решение № 14932 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11877/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Фиданка Иванова Серафимова от гр. София срещу решение № 1039 от 16.06.2014 г. по административно дело № 208/2014 г. на Административен съд - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Ответникът - директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Благоевградския административен съд е отхвърлил жалбата на Фиданка Иванова Серафимова от гр. София срещу решение № П-5/26.02.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ, РУСО) - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № О-01-000-00-00676857/06.01.2014 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Благоевград. Последният на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО е отказал отпускане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № А20125746305 за периода от 29.11.2013 г. до 07.02.2013 г. Осигурителният орган е мотивирал отказа си да отпусне на Фиданка Серафимова парично обезщетение по болничен лист за майчинство, с това, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (погрешно записано чл. 4, ал. 7 от КСО), лицето не подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, тъй като не упражнява дейност като управител и на основание чл. 40, ал. 1 от КСО - няма право на обезщетение. Този извод е възприет и от директора на РУСО при осъществения административен контрол на атакуваното пред него по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО разпореждане, като е допълнено, че представения договор за търговски управител от 02.01.2013 г. не е вписан в Търговския регистър, поради което Серафимова не отговаря на условията за прокурист. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение и контролираното с него разпореждане са издадени от компетентни органи при спазване на изискванията за форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и съответстват на материалния закон и целта на закона. В мотивите на проверявания съдебен акт е посочено, че жалбоподателката, която е упражнявала дейност като търговски помощник от 01.07.2012 г. до 02.01.2013 г., не е подлежала на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с оглед относимата редакция. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на прокурата, която е изпълнявала Серафимова от 02.01.2013 г., тя е била задължително осигурена за посочения осигурителен риск, но от 09.08.2013 г., т. е. от влизане в сила на изменението на чл. 4, ал. 1, т. 7 на КСО (изм. ДВ, бр. 70 от 2013 г.). От събраните по делото доказателства, съдът е приел, че няма данни Серафимова да се е осигурявала като самоосигуряващо се лице. Изложено е също, че договорът от 01.07.2012 г. сключен между "К. Д. Д. Инвест" ЕООД и Серафимова за възлагането на функциите на търговски помощник на жалбоподателката и анекс № 1 от 02.01.2013 г., с който дружеството е изменило посочения договор за търговска помощ и е възложило на Фиданка Серафимова да изпълнява функциите на търговски управител (прокурист), нямат характер на трудови договори по смисъла на чл. 66 от Кодекса на труда, а представляват граждански договори. Предвид тези съображения, съставът на Административен съд - Благоевград е приел, че упражняваната от жалбоподателката дейност е основание за осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, но няма право на обезщетения за бременност и раждане. По отношение на задължителното осигуряване за майчинство, съдът е посочил, че за Серафимова това право възниква от 09.08.2013 г., с оглед на което към момента на настъпване на осигурителния риск, тя няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Оспореният съдебен акт не страда от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решаващият съдебен състав е извел обоснован краен извод за законосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения относно това, че административният орган е процедирал законосъобразно, отказвайки да отпусне исканото обезщетение. Фиданка Серафимова е сключила договор за търговска помощ на 01.07.2012 г. С оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в относимата редакция (ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите. Серафимова не попада в посочените хипотези на задължително осигурените лица. Сключеният от нея договор за търговска помощ има характер на граждански договор, поради което тя попада в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО според която Серафимова е задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От анекс № 1 от 02.01.2013 г. договорът за търговска помощ от 01.07.2012 г. е изменен, като на Серафимова е възложено да работи като търговски управител (прокурист) на "К. Д. Д Инвест" ЕООД, като характерът на работата на Серафимова е търговско управление по смисъла на чл. 21 и сл. от Търговския закон (ТЗ). При проверка в търговския регистър се установява, че вписване на прокура, изпълнявана от Фиданка Серафимова, е отбелязано на 16.01.2014 г. със сключването на анекс № 2, с който договорът за търговско управление със Серафимова е изменен и е сключен трудов договор с нея за изпълнение на същите функции. Настоящият съдебен състав споделя възражението на касаторката по отношение на приложимата за казуса редакция на КСО, основателността на което обаче не променя крайният правен резултат. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. В случая Серафимова с подписването на анекс № 1 от 02.01.2013 г., с който и е възложено да изпълнява функциите на прокурист, е задължително осигурено лице за общо заболяване и майчинство от 02.01.2013 г. Представеният от нея болничен лист обаче е с начален момент 29.11.2013 г., т. е. към настъпване на осигурителното събитие за касаторката не са налице 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за общо заболяване и майчинство. Макар, че първоинстанционният съд е приложил неправилна редакция на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и е приел, че Серафимова придобива качеството на задължително осигурено лице за общо заболяване и майчинство едва на 09.08.2013 г. (ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.), при съобразяване с относимата редакция на посочената разпоредба не се достига до различен правен извод. Към момента на осигурителното събитие касаторката има 10 месеца и 27 дни осигурителен стаж, като изпълняваната от нея функция преди подписването на анекс № 1 от 02.01.2013 г. - търговски помощник, не е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. В случая липсата на вписване в търговския регистър по отношение на възникналата прокура е ирелевантно за настоящият казус и не се налага да бъде обсъждано. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО при настъпване на осигурителния случай бременност и раждане, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 12 месеца, което условие не е изпълнено от Фиданка Серафимова. При неизпълнение на това изискване, както е в конкретния случай, не е осъществен фактическият състав от хипотезата на чл. 48а от КСО и паричното обезщетение по чл. 49, ал. 1 от КСО не е дължимо на осигуреното по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО лице. Представените от Фиданка Серафимова годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2012 г. и за 2013 г. пред настоящата инстанция, са неотносими към спора, тъй като не сочат данни за наличие на осигурителен стаж. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Благоевградския административен съд. В случая осигурителният орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград също е издал законосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,