Решение № 3515 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2016 г.

Решение № 3515 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Б. и Р. И. Б., чрез адв. Д. като процесуален представител, срещу решение № 1406 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2561/2015 г. по описа на Административен съд - П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Р., чрез юрк. К. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Х. Д. Б. и Р. И. Б. срещу заповед № 936 от 14.09.2015 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на двамата като извършители е наредено премахването на незаконен строеж: ограда, находяща се в границите на път с о. т. 127 до о. т. 140, пред лицето на УПИ VI-292 и УПИ IV-298, кв. 23 по плана на с. С., община Р.. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на строеж от шеста категория, без разрешение за строеж и строителни книжа, което го прави незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства. Правните изводи кореспондират с установените за спора релевантни факти и обстоятелства, изградени са въз основа на тях и съобразно относимите материалноправни разпоредби. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган предвид категорията на строежа и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ - при надлежно съобщен констативен акт, в който е обективирано фактическото положение. Безспорно от доказателствата по делото, включително и от приетата съдебно - техническа експертиза, е установен незаконен строеж, извършен от жалбоподателите преди 20-22 г. Констатираният строеж с описаните в заповедта параметри и местоположение в този му вид е изпълнен в терен, отреден за улица по действащия регулационен план и в имот, частна собственост, без разрешение за строеж. Заповедта е издадена въз основа на констативния акт и окомерната скица в него, отразяваща разположението на оградата. Същата е ситуирана по означената в констативния протокол линия и описанието съответства на фактическите констатации в заповедта. Безспорно е установено, че извършители на строежа са касационните жалбоподатели. Оградата е индивидуализирана подробно както в констативния акт, така и в оспорената заповед, поради което не съществува съмнение относно нейното разположение. Съставянето на констативния протокол в отсъствие на заинтересованите лица не съставлява съществено нарушение на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Разпоредбата предвижда връчването на акта на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Липсва законово изискване актът да е съставен в тяхно присъствие. В случая жалбоподателите са надлежно уведомени за него на 19.02.2016 г. и са подали възражение. Затова е неоснователно възражението в касационната жалба, че е нарушено правото им на защита и че нередовното съставяне на констативния акт води до изключването му от доказателствения материал и незаконосъобразност на заповедта на това основание. При правилно установените по делото факти изводът на първоинстанционния съд, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е законосъобразен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Правилно съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ (редакция към датата на издаване на заповедта) за наличие на разрешение за строеж за ограда с височина до 2,20 м над прилежащия терен, каквото в случая липсва. Представените строителни разрешения от 2014 г. касаят други обекти. Предвид времето на извършване на строителството - около 1993 г. съдът е извършил преценка относно предпоставките за търпимост и правилно е достигнал до извода, че не са изпълнени условията по § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Липсват данни и твърдения да е подадено заявление за узаконяване на оградата по реда на § 184 ПР ЗИД ЗУТ и § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ. От заключението на вещото лице е установено, че строежът е изпълнен пред двата съседни УПИ VI-292 и УПИ IV-298, собственост на жалбоподателите, в терен, отреден за път съгласно действащия регулационен план от 1935 г. и в чужд имот. Линията, по която е изградена оградата е извън границите на поземлените имоти по кадастралния план и извън уличните регулационни линии по действащия регулационен план. Обстоятелството, че регулацията не е приложена е без правно значение. Строежът не е деклариран от собствениците пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., поради което не е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Като е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, административният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява и направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,