Решение № 3493 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2014 г.

Решение № 3493 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15822/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Пристанище Бургас център", чрез процесуалния представител гл. юрк. Красимира Ташкова срещу решение № 1761 от 28.10.2014 г., постановено по адм. дело № 881/2014 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отменено решение № 32-17269 от 13.03.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0005333/20140211/20140313, потвърдено с решение № 32-26610 от 1.04.2014 г. на началника на Митница гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решението е неправилно, като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на базата на издадената от продавача фактура. Според сключения между продавача и купувача договор, база за фактуриране е натовареното нето количество, а не разтовареното количество. Първоинстанционният съд не се е съобразил с мотивите на Съда на Европейския съюз по решение от 6 юни 1990 г. по дело С-11/89. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Лукойл Нефтохим Бургас" АД гр. Бургас, чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на спора пред административния съд е решение № 32-17269 от 13.03.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0005333/20140211/20140313, с което на основание чл. 6 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., чл. 19 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 59 АПК и Заповед ЗАМ № 494 от 18.08.2009 г. на директора на Агенция "Митници" е определена нова митническа стойност в размер на 37 062 132.22 лв. на осъществен от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД внос на "мазут", поставен под митнически режим - допускане за свободно обръщение, оформен с посоченото по-горе ЕАД, като е определено ново митническо задължение за ДДС в размер на 7 412 426.44 лв. на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., чл. 199, ал. 1 ЗМ и чл. 54, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил решение № 32-17269 от 13.03.2014 г., издадено от началника на МП "Пристанище Бургас център" към ЕАД № 14BG001007Н0005333/20140211/20140313, потвърдено с решение № 32-26610 от 1.04.2014 г. на началника на Митница гр. Бургас. По делото не е била спорна установената фактическа обстановка, а именно, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е осъществил внос на "мазут", с доставчик "Litasco", Швейцария, в изпълнение на договор от 1.07.2009 г. сключен между страните и приложен към него анекс. Вносът е оформен с митническа декларация ЕАД № 14BG001007Н0005333/20140211, в която в кл. 35 и кл. 38 е вписано количество на стоката - 34 687 697 кг, като за това количество, в кл. 22 е декларирана фактурна стойност в размер на 25 707 064.68 щатски долара, при валутен курс 1.44171 лв. От доставчика са издадени фактура № 90504282/3157 от 19.02.2014 г. и Differential Debit Note № 90504690/3335 от 25.02.2014 г., в която е посочено фактурираното количество мазут - 34 893 468 МТ. При разтоварване на терминал Росенец", гр. Бургас на 11.02.2014 г., видно от съставения генерален акт № 13 от 12.02.2014 г. и акт известие № 13/1 от 12.02.2014 г., след извършеното замерване е установена разлика в количествата, като обявеното количество съгласно коносамента при натоварване е 34 893 468 МТ (вакуум) мазут, а разтовареното количество е 34 687 697 МТ (вакуум) мазут, в резултат на което е установена разлика от 205 771 кг. по-малко разтоварено количество. В ЕАД, в кл. 35 и кл. 38, дружеството е вписало именно разтовареното количество мазут и съобразно това количество, е вписал в кл. 42 цена на стоката - 25 555 467.01 щатски долара, пропорционално намалена и съответстваща на разтовареното количество, респ. - в кл. 46 митническата облагаема стойност е посочена в размер на 36 843 572.34 лв. и съобразно тази стойност е определен размерът на дължимия ДДС - 7 368 714.47 лв. За да постанови спорното решения административният съд е приел, че констатираната разлика не е внесена в митническата територия на Общността, поради което за тази част от стоката не е възникнало вносно митническо задължение. За тези невнесени количества мазут според чл. 54, ал. 1 ЗДДС не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях не се дължи данък върху добавената стойност и поради това, начисляването на ДДС трябва да бъде само върху стойността на съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Обжалваното решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че митническата стойност в конкретния случай следва да се определи по реда на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на базата на издадената от продавача търговска фактура. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ предвижда, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗМ. Тази разпоредба обаче е приложима в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т. е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай не е спорно, че има разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика и при разтоварването й в България. При установеността на това релевантно обстоятелство, правилно първоинстанционният съд е приел, че начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т. е. действително внесеното количество. Този извод е в съответствие с чл. 69, ал. 1 ППЗМ, който сочи, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Поради гореизложеното е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. С оглед вида на процесната стока и летливия й характер е възможно част от натовареното количество да е изгубено. В настоящия случай този факт е ирелевантен, тъй като приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на суровия нефт следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не върху договореното. Решението от 6.06.1990 г. по дело С-11/89 на СЕО (сега СЕС) е неприложимо в случая, тъй като засяга прилагането на Регламент 1224/80 на Съвета от 28.05.1980 г., който е отменен с Регламент № 2913/92 за създаването на Митнически кодекс на общността. Първоинстанционното решение е правилно. Не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като е бил представляван от юрисконсулт. Такова възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде присъдено в полза на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 841.36 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение