Решение № 518 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 476/2010 г.

Решение № 518 от 4.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 476/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на прокурор от В. - апелативна прокуратура. Атакува се въззивна присъда № 45 от 09.06.10 г. по ВНОХД № 44/10 г. на В. - апелативния съд, с която е отменена присъда № 99 от 10.05.10 г. по НОХД № 99/10 г. на Софийски военен съд и подсъдимият Г. Г. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 385, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради неправилно приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Иска се отмяната на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Протестът не се подържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Защитата пледира за неоснователност на протеста. Моли да се остави в сила оправдателната присъда. Това е искането и на подсъдимия. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Софийският военен съд е признал подсъдимия лейтенант Г. Г. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, на 30.06.08 г. и на 08.07.08 г. отказал да изпълнява задължението си по военната служба, като не се явил на работното си място в поделение 28610 - гр. София без уважителни причини и без да уведоми командира на поделението, поради което и на осн. чл. 385, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК му е наложил наказание "пробация", изразяващо се в "задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично за срок от шест месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца. Признал е подсъдимия за невинен да се е отклонил от задълженията си по военната служба на посочените две дати и на 10.09.08 г., както и да е извършил престъплението систематически, като го е оправдал в тази част на обвинението. С атакуваната апелативна присъда подсъдимият е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 385, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Единственият довод на В. - апелативния прокурор, свързан със соченото касационно основание, че не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 2 НК, възприети от въззивния съд, не може да бъде споделен. За да оправдае подсъдимия, апелативната инстанция е приела, че обществената опасност на извършеното деяние от доктор Г. е явно незначителна и деянието му, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно. За това си решение се е мотивирал с доказаните по съответния процесуален ред причини за двете му неявявания на работа, свързани с тежък развод, довел да употреба на алкохол. Отчел е предприетите мерки от подсъдимия за преодоляване на личните проблеми и преустановяването на употребата на алкохол. Съобразил се е с изтеклото време от две години след инкриминирания период, през което Г. съвестно и стриктно е изпълнявал задълженията си по военната служба като военен лекар, за което е бил награден. Взел е предвид свидетелските показания на преките му командири, че е добър лекар и подхожда адекватно и с професионализъм към задачите си. Всички посочени обстоятелства водят до констатацията, че инкриминираната проява остава изолирано в миналото поведение, заместено със стриктно изпълнение на войските задължения в продължителен период от време. От тук следва законосъобразният извод, че извършеното деяние формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 385, пр. 1 НК, но неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което не е престъпно. Като е постановил в този смисъл своя акт, В. - апелативния съд не е нарушил материалния закон, поради което протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,