Решение № 9218 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2013 г.

Решение № 9218 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14436/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Висш ислямски институт гр. София, против Решение № 4740/11.07.2013 г., постановено по адм. дело № 7406/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова Заповед № 06 - 20/13.05.2010 г., в частта, в която Айша Сюлейманова Местанова е изключена от Висшия ислямски институт. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за процесуална недопустимост на касационната жалба. Алтернативно поддържа становище за неоснователност. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Заповед № 06 - 20/13.05.2010 г., на Ректора на Висш ислямски институт гр. София, в частта, в която Айша Сюлейманова Местанова е изключена от Висшия ислямски институт. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и административно - производствените правила. Местанова не е участвала в административното производство, нарушено е правото й на защита и не са изложени фактически и правни основания за издаване на заповедта. Решението е правилно. Оспорената заповед № 06 - 20/13.05.2010 г. на ректора на Висш ислямски институт е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК без посочване на фактическите основания, като задължителен реквизит. Правното основание по чл. 63, т. 5 и чл. 68, ал. 1, б. "г" от Правилника за устройство и дейността на Висшия ислямски институт и протоколното решение на Академичния съвет от 12.05.2010 г. не могат да обосноват законосъобразността на обжалвания административен акт, поради което същият е немотивиран. Мотивите на акта препращат към протокол № 2 от 12.05.2010 г. от заседание на Академичния съвет, който е приложен в незаверено копие, без подписи и печат и няма удостоверителна сила на официален документ. В акта са посочени три имена на студенти между които и това на жалбоподателката в първоинстанционното производство, без каквито и да е мотиви относими към изключването й, което е съществено нарушение на материално правните норми. Липсата на мотиви е пречка за осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност по чл. 168 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК. Посочените в протокола нарушения, изразяващи се в прелюбодеяние, неприлични интимни отношения, несъответстващи на ислямските морални принципи не съответстват на визираните в чл. 63, т. 5 от Правилника задължения на студентите, които следва да се спазват. Отделно е накърнено и правото на защита на студентката, която в качеството си на заинтересована страна, не е била уведомена и не е участвала в административното производство. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение