Решение № 186 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 159/2009 г.

Решение № 186 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 159/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Е. К. М. за възобновяване на наказателно дело № 1914/2008 г. по описа на Районен съд - гр. С., по което е одобрено споразумение с определение от 18.06.2008 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 251, ал. 1 от НК за това, че на 14.06.2008 г. в София на Митница - Аерогара София нарушил разпоредби на закон и на обнародван акт на Министъра на финансите и БНБ - чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/16.12.2003 г. на министъра на финансите относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, като не е декларирал изнасяната от него валута -106 700 евро - и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери - 208 688,86 лева., като е бил наказан с "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със споразумението страните са се споразумели и за отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението - сумата от 106 700 евро. В искането се изтъкват доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и се иска отмяна на определението по реда на възобновяването и оправдаването на осъдените. Същественото нарушение на материалния закон се аргументира с липсата на директна приложимост на нормата на чл. 3 пар. 1 от Регламент 1889/2005 г., а същественото нарушение на процесуалните правила - с постигането на споразумение в срока на 72-часовото задържане, постановено от прокурор, което е изиграло ролята на принуда спрямо осъдения, както и в одобряването на споразумението от незаконен състав на съда. С допълнение към искането се посочва и друго процесуално нарушение, изразило се в разглеждането на делото от незаконен състав. Осъденият не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Неговият пълномощник поддържа искането с изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421, ал. 1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. По същество в него се твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на споразумението и разглеждането на делото от съда с оглед неговото одобрение, доколкото обвиняемият Е. М. е бил задържан по това време по силата на постановление на прокурор за срок от 72 часа. Фактическото задържане на осъдения за периода от 14.06.2008 г. до 17.06.2008 г. е факт по силата на постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура. В рамките на това задържане е протекло досъдебното производство под формата на бързо производство, приключило с мнение на разследващия орган за предаване на обвиняемия на съд. След изтичането на срока на задържането на 18.06.2008 г. е било изготвено споразумение между прокурор от СРП и защитник на обвиняемия, което е било внесено в съда за одобрение. Следователно в момента на постигане на споразумение между страните от досъдебното производство и одобрението на това споразумение от съда Е. М. не е бил задържан под стража, като мярка за процесуална принуда. Няма данни по делото върху волята на осъдения да е повлияло каквото и да е обстоятелство, принудило го към нежелано от него процесуално поведение, а именно - съгласие за подписване на споразумение. Налице е писмена декларация от лицето, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред и съгласие за прекратяване на делото със споразумение, която удостоверява и доброволността на действията му. Същите обстоятелства са потвърдени и в съдебно заседание от обвиняемия М. в присъствие на упълномощения от него защитник. Спазени са били всички изисквания на закона, визирани в чл. 381, ал. 6 изр. 2 и чл. 382, ал. 4 от НПК, които са гаранция са неопорочаване на волята на обвиняемия да подпише споразумението, с което се признава за виновен. С оглед на това ВКС неконстатира да е налице съществено процесуално нарушение - наличие на процесуална принуда върху осъдения, поради което липсва основание за възобновяване на делото. Не се констатира и другото твърдяно нарушение на процесуалните правила - разглеждането на делото от незаконен състав. Споразумението е внесено за разглеждане в съда от прокурора незабавно след приключване на досъдебното производство. В този случай съдът разглежда същото и се произнася еднолично съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 2 от НПК за разлика от случаите, в които споразумение бъде постигнато в съдебната фаза на наказателния процес, когато процедурата по неговото одобрение следва да бъде извършена от съдебния състав, компетентен да разгледа делото /чл. 384 от НПК/. С оглед на това липсват основания за възобновяване, попадащи в обсега на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. ВКС не споделя твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Регламентът /№ 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността/, на който се позовава пълномощникът на осъдения, действително като акт на институциите на Европейския съюз съгласно чл. 249, пар. 2 от ДЕО е акт с общо приложение, задължителен в своята цялост и пряко приложим на територията на всички държави-членки. Този регламент има за свой предмет уредбата на задълженията на лицата, влизащи и напускащи територията на ЕС, да декларират носените от тях пари в брой в размер над 10 000 евро и повече. Нормата, чиято директна приложимост в случая претендира защитата на осъдения, е тази на чл. 3 пар.1 от Регламента. Тя обаче има за предмет установяването на декларативен режим при влизането и излизането от рамките на ЕС, при който всяко лице носещо в себе си сума от 10 000 и повече евро, е длъжно да я декларира пред компетентните органи на съответното държава- членка. В случая обаче осъденият М. не е бил лице, което е влизало на територията на Общността, нито такова, което я е напускало. Той е пътувал от Р. България за Кралство Испания, като при митническата му проверка, извършена на Митница - Аерогара - София, е било констатирано, че той пренася укрити в себе си 106 700 евро, които не е декларирал при излизане от България. Следователно чл. 3 пар.1 от Регламент № 1889/2005 г. е бил неприложим. Поради това не е била налице норма на материален закон, която е следвало да бъде приложена, а това да не е било направено от съда, одобрил споразумението. Прилагането на националното право на Р. България в случая - чл. 11, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/16.12.2003 г. на министъра на финансите относно режима на износ на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, не противоречи на общностното право и в частност на Регламент № 1889/2005 г. Съгласно съображение 3 от Преамбюла на този регламент хармонизацията между законодателствата на държавите-членки на ЕС, към която той е насочен, с цел да се гарантира еднакво ниво на контрол на движенията на пари в брой, "не бива да засяга възможността държавите-членки да прилагат, в съответствие със съществуващите разпоредби от Договора, националните методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността." Базирайки се на тази разпоредба и на съществуващата разпоредба на чл. 58, пар. 1, б. Б от Договора за създаване на Европейската общност /ДЕО/, България е привела своето вътрешно законодателство в съответствие с нормите на общностното право и в частност с Глава IV от Договора. Въведеният декларативен режим на изнасяната от територията на България валута в брой над 10 000 евро, не нарушава чл. 56 от Договора и въведеният с него принцип на свободно движение на капитали в рамките на Общността.