Решение № 3366 от 30.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. Варна чрез процесуалния си представител юриск. М. Йорданова срещу решение 50/15.04.2022 г., постановено по адм. дело 9/2022 г. по описа на Административен съд гр. Търговище, с което е отменена заповед 6 - ФК/17.01.2022 г. на същия началник за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на М. Симеонова гр. Търговище запечатване на търговски обект фризьорски салон, находящ се в гр. Търговище и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 4, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ( Наредба Н-18/2006 г.), като в тази връзка излага съображения, че лицето извършва дейност като едноличен търговец. Необосновано според касатора първоинстанционният съд е приел, че в случая дейността се извършва само като занаятчия при наличието на активна регистрация като търговец. За неправилно и неотносимо намира и позоваването в оспореното съдебно решение на практика на Върховния административен съд по адм. дело 9322/2020 г. Съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се потвърди отменената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба М. Симеонова от гр. Търговище, редовно призован не се явява и не се представлява и не е депозиран писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени наложената на М. Симеонова ПАМ първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Според съда по безспорен начин по делото е установено, че на 05.01.2022 г. жалбоподателката е извършвала фризьорски услуги, а именно дамско и мъжко постригване, като същите са извършени с личен труд като занаятчия по Закона за занаятите. Безспорно е установено също така, че дейността си лицето осъществява като занаятчия от 2011 г., а дейността ѝ като ЕТ Мариам - 96 - М. Симеонова с [ЕИК] е преустановена от месец април на 2011 г. В тази връзка съдът е отчел, че в оспорения акт е налице констатация, че към деня на проверката, дейността се извършва от М. Симеонова не като едноличен търговец и, че последната е преустановена от 2011 г., като не са ангажирани несъмнени доказателства от страна на административния орган в обратната насока. Не е спорно според съда и обстоятелството, че лицето е пенсионер за изслужено време и старост от 27.07.2016 г. С оглед изложеното, решаващият състав е приел, че към деня на извършената от приходните органи проверка - 05.01.2022 г. М. Симеонова е извършила фризьорски услуги с личен труд като занаятчия по смисъла на Закона за занаятите, а не като търговец по смисъла на ТЗ, като към посочения момент лицето носи и качеството на занаятчия-пенсионер за изслужено време и старост. В тази връзка обосновава краен извод, че по отношение на М. Симеонова са налице всички изискуеми по закон предпоставки по чл. 4, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ за приложение на изключението по посочената разпоредба и оспорената заповед се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон. Наред с описаното, първоинстанционният съд е приел, че налагането на процесната ПАМ не съответства на регламентирания в чл. 6 АПК принцип на съразмерност, както и на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, поради което обуславя извод, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че наложената с оспорената заповед мярка е незаконосъобразна и е постановил отмяната ѝ. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н 18/2006 г.) задължение да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД имат лицата по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба, а именно извършващи продажби на стоки или услуги в или от търговски обект. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Изключение е допуснато в чл. 4, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. Относно лицата, които упражняват занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон. В процесния случай не се спори по делото, че М. Симеонова е пенсионер, но не е занаятчия към момента на извършенената от приходните органи проверка и към издаването на заповедта за ПАМ. С оглед изложеното, неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице предвидената в чл. 4, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ предпоставка за приложението на законовото изключение лицето да е било занаятчия. Безспорно от приложената административна преписка се установява, че към момента на извършване на справка за актуалното състояние на ЕТ Мариам - 96 - М. Симеонова с [ЕИК] на 10.01.2022 г., статусът на търговеца е. Същото обстоятелство се потвърждава и при извършена от настоящия касационен състав служебна справка в Търговския регистър, публично достъпен на адрес https://portal.registryagency.bg/ Видно от данните във фирменото досие на едноличния търговец се установява, че търговецът е заличен на 28.03.2022 г., т.е. към момента на извършване на проверката от страна на органите по приходите и издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ, М. Симеонова е осъществявала дейност като търговец, както основателно сочи това обстоятелство и касатора. Изложеното налага извод, че при неправилна преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай не са налице законовите предпоставки за налагане на ПАМ. Въпреки изложеното, направените от съда изводи досежно противоречие на мярката с принципа на съразмерност, както и на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, които също са го мотивирали да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ на М. Симеонова на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, са законосъобразни. В случая при извършена проверка на обекта, фризьорски салон, находящ се в гр. Търговище, ул. Осъм 16, стопанисван от М. Симеонова от гр. Търговище е установено, че в обекта липсва монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство /ЕКАФП/ за отчитане на оборотите от продажби на услуги. По време на проверката обектът е посетен от две физически лица, на които са извършени фризьорски услуги от лицето, а именно дамско подстригване на стойност 6 лв. и мъжко подстригване на стойност 6 лева. Сумите са заплатени в брой, за което е издадена ръчна касова бележка 663/05.01. 2022 г. на стойност 12 лева. При налагането на ПАМ административният орган действа при обвързана компетентност, поради което не разполага с право на преценка дали да наложи мярката или не и когато е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, е длъжен да издаде заповед за налагане на ПАМ. С възможност за преценка органът разполага единствено по отношение на определянето на продължителността на мярката. Този срок следва да е съобразен с тежестта на конкретното извършено нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. Задължението на административния орган да изложи мотиви за срока произтича от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение да не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви относно извършеното нарушение, което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона, както основателно е посочвено и от първоинстанционния съд. В акта липсват и данни за извършен от страна на приходната администрация анализ по отношение на местонахождението на обекта, клиентопотока, потребността на предлаганите услуги, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. В заповедта липсват също и данни за дневния оборот на процесния търговски обект, което също е относимо към определяне срока на мярката. Бланкетните мотиви не означава изпълнение на разпореденото в чл. 169 АПК и като се има предвид константната съдебна практика, неизлагането на мотиви относно срока по чл. 186, ал. 1 ЗДДС води до отмяна на заповедта за принудителната административна мярка. Обосновано е възражението на касатора досежно позоваването от страна на първоинстанционния съд на съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дело 9322/2020 г., тъй като решението по цитираното дело е постановено при различни фактически установявания, но същото не засяга крайните изводи на първостепенния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски. На ответника по касация също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани и няма данни да са направени в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение