Решение № 15985 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2018 г.

Решение № 15985 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Интерагри България"АД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Христофор Колумб", № 64, офис сграда А2, офис 011, представлявано от Изпълнителния директор Д. Минев, против Решение № 3186 от 15.05.2018 г., постановено по адм. д. № 8057/2017 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ №Р-22221416008064-091-001/4.04.2017 г., органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 905/9.06.2017 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) – София, в частта му относно отказ на данъчен кредит в размер на 40 000 лв. за данъчен период м. 11. 2015 г. по една фактура на "Зиланд Техник Груп" ЕООД с предмет посредническа услуга при закупуване на селско-стопанска техника. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане и липса на задълбочен анализ на събраните доказателства, довело до необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираната посредническа услуга. Съдът изцяло игнорирал събраните свидетелски показания на М. Иванов /непроверен и в ревизионното производство/, удостоверяващи посредничеството на прекия доставчик между свидетеля и РЛ при закупуване на земеделска техника. Доказано било безспорно плащането на данъчната основа и ДДС по банков път. Правото на приспадане на платения ДДС по процесната фактура не може да се откаже поради действия на доставчика, поради което ненамирането му и непредставянето от него на доказателства, включително и за счетоводното отразяване на процесната сделка, са без правно значение. Този отказ е в противоречие със задължителна съдебна практика на Съда по правата на човека и на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Ясно било, че комисионната услуга е извършена с личните усилия на представляващия дружеството доставчик, поради което никакви други доказателства в тази насока не са били необходими. Безспорно били доказани продажбите на земеделска техника, осъществени с посредничеството на доставчика на ЗП М. Иванов и дружествата "Елви" ООД и "Агро Инвест Инженеринг" АД. Последните не дали сведения за процесното посредничество, в ревизионното производство само защото въпросите относно него до тези клиенти на РЛ били зададени неясно. Касаторът подробно обяснява механизма на изпълнение на посредническата услуга, при кото за комисионера не е необходимо нищо друго освен да разполага с компютър, телефон и интернет сайт, на който да предлага продаваната от РЛ техника. При наличие на материално-правните предпоставки претендираното право на приспадане било отказано незаконосъобразно. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице против РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че РА е валиден административен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Спорът е бил за реалното осъществяване на посредническа услуга от страна на прекия доставчик "Зиланд Техник Груп" ЕООД за продажби на земеделска техника от РЛ. Не е било спорно, че основната дейност на РЛ е търговия и сервизно обслужване на селскостопанска техника. През данъчен период м. 11.2015 г., дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40 000, 00 лева по фактура от 3.11.2015 г., издадена от "Зиланд Техник Груп" ЕООД с предмет "комисионна съгласно комисионен договор от 04.05.2015 г. ". В ревизионното производство е представен комисионен договор от 4.05.2015 г., отчет към него от същата дата с приложение към него от м. 11. 2015 г., в което като осигурени от комисионера купувачи са посочени "Елви" ООД, "Агро Инвест Инженеринг" АД и ЗП М. Иванов. Дружествата са представили доказателства за закупуване на земеделска техника от РЛ, но няма обяснения това да е станало с посредничеството на "Зиланд Техник Груп" ЕООД. Земеделският производител Иванов не е проверяван в ревизионното производство но е разпитан като свидетел пред АС. В представения комисионен договор предметът му е описан като действия на комисионера да издирва и осигурява клиенти за покупка на селскостопанската техника, продавана от комитента. Съгласно клауза на договора, комисионерът действа от свое име и за своя сметка като е длъжен да отчете и прехвърли придобитите от него права на комитента. Отчитането на изпълнението на поръчката е регламентирано в чл. 3 от договора като то става при сключване на договор за покупко-продажба, за което се подписва отчет. Не е спорно и е доказано плащането по процесната фактура на данъчната основа и ДДС по банков път. Правилно първоинстанционният съд е приел, че условие, без което не може да се признае правото на приспадане на ДДС, платен по облагаема доставка на услуга, е услугата да е реално извършена, както и че тежест на претендиращия правото е да докаже посоченото материално-правно изискване. Обосновано на събраните доказателства административният съд е приел, че посоченият факт с правно значение не е доказан. Представеният в ревизионното производство отчет от 4.05.2015 г. /датата на сключване на комисионния договор/ и приложението към него с дата ноември 2015 г. не доказват изпълнението на поръчката по договора, доколкото нито едната от двете дати има връзка с датите на договорите за продажба на техника с купувачи клиентите на РЛ "Елви" ООД, "Агро Инвест Инженеринг" АД и ЗП М. Иванов. Тези договори са съответно от 21 и 19.10. и 11.08.2015 г. Те не са описани в представения отчет, в който само са посочени имената на посочените купувачи. Не отговаря на истината касационното оплакване, че представляващите посочените дружества-купувачи не са дали никакви сведения за посредничеството на "Зиланд Техник Груп" ООД при извършените от тях покупки, защото не им били зададени въпроси или зададените в тази връзка в ревизионното производство въпроси били неясни. На стр. 105 от делото на АС е приложено бланкетно искане за представяне на доказателства до представляващия "Елви" ОД, където ясно е написано, че "ако доставката е осъществена чрез посредник, да бъдат представени писмени доказателства за същия – име, ЕГН, представляващ дружеството". Тези клиенти на РЛ не са дали сведения за процесното посредничество. Неоснователно е касационното оплакване за игнориране на свидетелските показания на свидетеля М. Иванов-третият клиент на РЛ, за който са представени доказателстав за закупена техника/. Този свидетел е установил един телефонен разговор с "г-н Йончев" /подписалия като представляващ доставчика комисионния договор, фактурата и отчета Н. Йончев/, който се обадил на свидетеля, защото научил, че търси да закупи земеделска техника. Свидетелят е установил, че изобщо не е знаел г-н Йончев да е действал от името на "Зиланд Техник Груп" ООД и дори е смятал, че е говорил със служител на РЛ. Тези показания противоречат на клаузата на комисионния договор, съгласно която правата, придобити спрямо трети лица и задълженията, поети към такива лица в резултат на изпълнение на поръчката възникват за комисионера, който е длъжен да ги прехвърли на комитента като подпише отчет за конкретните покупко-продажби. Тези показания противоречат и на описания в касационната жалба механизъм на изпълнение на комисионната услуга, съгласно който евентуалните клиенти на РЛ се свързват с комисионера поради публикувани оферти на интернет сайт на предлагана от него техника, продавана от ревизираното лице. Впрочем, за така описания механизъм не са събрани никакви доказателства както в ревизионното производство, така и при оспорването на РА. От изложеното е ясно, че отказът на правото на приспадане не е мотивиран главно поради действията на неоткрития в ревизионното производство доставчик, нито на липсата на капацитет на доставчика да извърши услугата, както се твърди в касационната жалба, а е основан на непредставяне на доказателства от самото ревизирано лице, съгласно уговорките на представения от него комисионен договор, правно основание за издаване на процесната фактура. Доказаното плащане по фактурата не може да бъде самостоятелно основание за обратни фактически изводи, защото облагаеми са доставки на стоки и услуги, а не извършени плащания. При тези доказателства и така установените факти, обоснован е решаващият извод на първоинстанционния съд, че само сключването на договори за продажба на техника не е достатъчно, за да се приеме, че това е станало с посредничеството на прекия доставчик, издател на фактурата. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1890 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховния административен съд, състав на осмо отделение